По Коледа стават чудеса

(Репортаж, писан със сълзи на очи и осъществен благодарение на стипендия Фулбрайт)

доц. д-р инж. Цанка Дикова, Медицински университет - Варна


Кой казва, че по Коледа не стават чудеса? Само този, който не вярва в тях!

Последната Коледа беше чудесна за мене, моето семейство и моите приятели! Няма по-голямо щастие от това - да доставиш радост на най-близките си хора и приятели! Аз бях най-щастливата майка, когато прегърнах сина си на летището в Лас Вегас след повече от 2 години раздяла; най-щастливата дъщеря, когато видях радостта в очите на майка ми, затова че й помогнах да осъществи мечтата си - да посети Щатите; най-щастливия човек, когато усетих топлината, с която ни посрещнаха зажаднелите за България приятели навсякъде в далечната страна.

Традицията в нашето семейство да празнуваме заедно Коледа се запази и тази година, само че на хиляди километри от Родината. И тук успяхме да създадем топла и празнична атмосфера с нашенски блюда, калифорнийско вино и грейналите очи на нашите деца и приятели. Наистина е цяло геройство да събереш семейството си отново заедно и то не къде да е, а в Лас Вегас - града на хазарта.

Световната столица на удоволствията е разположена в пустинята Mojave, в низина, заобиколена от скалисти планини. Климатът е субтропичен пустинен с около 300 слънчеви дни през годината. През лятото температурите достигат и надминават 40°С, а през зимата рядко падат под нулата. Тук се намира един от най-красивите резервати - Red Rocks. В Туристическия център всеки може да намери отговор на въпросите: кои природни сили и как са образували този район; какъв е растителният и животински свят и как оцелява в пустинните условия? След това да се разходи по някоя от многобройните пътеки и да се наслади на природата, включваща пустинен ландшафт и скалисти местности. Макар и рядко и тук вали дъжд и през зимата може да се вдият малки поточета, които пресъхват през лятото. Тук се наблюдава и едно много интересно явление: понякога, когато вали дъжд, а температурата на повърхността е висока, капките не могат да я достигнат, а се изпаряват още във въздуха. Тогава се чува шум от дъжда, усеща се влагата, но самият дъжд не достига до земята.

Интересното е, че населението само на Лас Вегас е малко над 500 000, т.е. колкото Варна. Но заедно с околностите то е над
2 милиона. Само че площта, на която е разположен градът на греха, е многократно по-голяма от тази на Варна и е много красиво да я наблюдаваш вечер от излитащия самолет... Дори и в интернет не намерих инфромация за точния брой на казината. Те са разположени основно по протежение на така наречения Las Vegas Strip с дължина 6,8km. Построени са в различни стилове и там, в празничната Новогодишна обстановка, всеки може да намери по нещо извън хазарта. От приказните кораби в "Treasure", през египетските пирамиди в "Luxor", улиците и площадите на Римската империя в "Caesars", каналите на Венеция във "Venetians", атмосферата на Париж с Айфеловата кула в "Paris" и ресторантите на "New York, New York" до съвременните "Cosmopolitan" и "Aria". Но най-впечатляващи са фонтаните на "Belaggio" и концертите на покрива-дисплей на покритата улица Fremont Street.

Недалече от Лас Вегас, на границата между щатите Невада и Аризона, се намира един от най-големите язовири в света - Hoover Dam. Той е построен изцяло от бетон в периода между 1931-1936г., когато не е имало високи технологии и изчислителна техника. Язовирната стена е малко по-ниска от Айфеловата кула и е най-високата монолитна бетонна стена на Западното полукълбо. Тя прегражда река Колорадо в каньона Black Canyon и образува езерото Lake Mead, което захранва с вода 7 щата. Електроцентралата снабдява с електричество три щата - Невада, Аризона и Калифорния. През средата на язовира минава границата не само между Невада и Аризона, но и на часовите зони: Pasific Time Zone и Mountain Time Zone. Само една крачка и се озоваваш с един час назад или напред във времето в зависимост от посоката на движение.

Така, реално предвижихме стрелките на часовника с един час напред и пристигнахме във Финикс, Аризона. Но срещата ни с Бонка и Николай ни върна десетина години назад със спомените за съвместния живот и за игрите на децата ни във Велико Търново. Масата беше пълна - с мезета, емоции, приятели! Все едно, че отново сме в България и посрещаме там Новата година! Само американското уиски вместо българската ракия и американските пържоли (beef steaks) леко намекваха, че не сме си у дома. Но и в Аризона киселото зеле, суджукуът и пастърмата са с отличен вкус! Това зависи не само от климата, а най-вече от майстора. А Бобито е ненадмината в кулинарията!

Разположението и климатът на Финикс са подобни на Лас Вегас. Той се намира в долината на река Salt River или Долината на Слънцето "Valley of the Sun" в пустинята Sonoran, заобиколен от планини. Само по характерните Аризонски кактуси, изправили стройни снаги на фона на красивия залез, може да се познае че вече си на територията на друга пустиня. Те са на повече от двеста години и са защитен растителен вид. За района на Финикс са характерни изключително топло лято и мека, топла зима. Средните летни температури са едни от най-високите за САЩ, като на 26 юни 1990 е регистрирана най-високата температура за всички времена: 50°C.

Със своите около 1,5 милиона жители градът е на 6-то място в САЩ. Финикс е обявен за град през 1881г., малко след създаването му през 1861г. Името означава град, построен върху руините на предишна цивилизация. И наистина, на това място са живели индианците Hohokam, които още тогава са прокопали канали за да напояват земята в пустинята и за да се изхранват. Тези канали са помогнали и са използвани при създаването на самия град.

За коренното население напомнят магазинчетата за сувенири в центъра на Финикс. Тук могат да се намерят тотеми, лули на мира, характерни украшения от пера и различни предмети от бита на индианците. Недалече от града е възстановено истинско индианско село, в което са показани етапите на построяване на техните колиби. Редом до него е и градчето на първите бели заселници. Вечер тук кипи живот - каубоите препускат на коне, стрелят с пищови, от локалите се носи музика и се леят уиски и бира. За няколко часа се връщаш назад във времето на завладяването на този континент.

Аризона е на границата с Мексико и тук се срещат и съжителстват три култури - мексиканската, на коренното население и на белите заселници. Но като че ли мексиканското влияние доминира. То може да се усети във всички сфери на бита - от архитектурата на обществените сгради и жилищата с техните вътрешни дворове, до мексиканската кухня с характерните "начос" и "такос". То се среща във всички щати, граничещи с Мексико - Тексас, Ню Мексико, Калифорния. Много от техните територии до преди малко повече от сто години са били мексиканско владение.

Лос Анжелес е характерен пример за това: до 1848г. той последователно е бил в пределите на Испанската Империя, на Първата Мексиканска Империя, на Съединените Мексикански Щати и най-накрая на САЩ. За да се превърне днес в световен център на бизнеса, търговията, културата, медиите, модата, науката, спорта, технологиите и образованието. По статистически данни "Градът на ангелите" е третият по големина икономически център в света след Токио и Ню Йорк. С население около 4 милиона той е втори в САЩ след Ню Йорк. Но по отношение на филмовата, телевизионна и музикална продуции държи водещата роля в света и е известен като "Световна столица на забавленията".

Тук се намират Холивуд и много филмови студиа. Еднодневна екскурзия из някое от тях дава само бегла представа за филмовата индустрия. След нея, по стръмния, тесен и криволичещ Mulholland Drive, обикновеният човек може да види именията на звездите и да се наслади на вечерен Лос Анжелес, пробляскващ ниско в подножието на Бевърли Хилс. На другия ден да се снима с някоя звезда на "Алеята на звездите", да се разходи до Kodak Theatre, където се провежда церемонията по раздаването на Оскарите и изморен от шума на тълпата да посети централната част на града - Downtown. И тук, съвсем изненадващо за нас, видяхме букви от Глаголицата, издялани на каменното корито на чешмичката пред Централната библиотека на Лос Анжелес. Те се кипреха смело заедно с латиницата, арабската азбука и китайските йероглифи, внушавайки, че с помощта на писмото се утолява жаждата на човек за знания... Как човек да не се почувства горд, че е Българин?!

Нашата разходка продължи по стръмните улици между каретата с небостъргачи до известната концертна зала Walt Disney Concert Hall. Това е един от четирите музикални центрове на Лос Анжелес, седалище на местните филхармония и хор. Сградата е с превъзходна акустика и е открита през есента на 2003г. Тя веднага привлича поглед с модернистичната си архитектура. Целият покрив е обшит от листи неръждаема ламарина, които проблясват на слънцето. По проект една част от покривната конструкция е била с полирана повърхност. Но отразената слънчева светлина е повишавала много температурата в офисите на съседните сгради и веднага след откриването се налага спешен ремонт. Сега цялата покривна повърхност е от матирана ламарина. Има оставен само един полиран вертикален елемент, на фона на който може да се направят чудесни снимки.

Недалече от концертната зала се намира основната катедрала на Лос Анжелес - Cathedral of Our Lady of the Angels. На входа има малък водопад и когато изкачиш стъпалата покрай него, пред тебе се открива с цялото си великолепие самата сграда, построена в постмодернистичен стил. Веднага прави впечатление, че при проектирането на църквата и на катедралния център са използвани основно прости елементи, остри и тъпи ъгли. Може би на това се дължи внушението за величието на духовното?! И когато влезеш вътре, преминеш между ярките цветове на Коледните звезди, седнеш в дъното на църквата и заобиколен от тишина и спокойствие не може да не се замислиш за смисъла на живота...

Тази мисъл е била водеща при създаването на Getty Center, където са изложени голяма част от световната живопис, графика, ръкописи, скулптура и фотография. Комплексът е открит през 1997г. и е известен със своята съвременна архитектура, модернистичен парк и изключителна панорама към Лос Анжелес. Едно влакче бързо те отвежда по стръмното от паркинга до основния площад. От терасата погледът ти се отправя в далечината, където Лос Анжелес се е разпрострял от брега на океана почти до безкрая. Но първо не може да не се разходиш из ботаническата градина с невероятен зелен лабиринт и шадраван в центъра. От там се изкачваш по стъпалата за да разгледаш експозициите. Изложбената част се състои от основна сграда на три етажа и пет кули. Когато човек обикаля, неусетно преминава от зала в зала и проследява живопистта от ранното Средновековие до наши дни. На всяка кула има тераси, от които се открива зашеметяваща гледка към всички посоки на Лос Анжелес. Наистина, ако човек го е страх от височините, трудно ще се задържи до парапета за да увековечи посещението си на снимка. Но пък панорамата е неописуема! Особено красив е залезът на слънцето - в далечината, над Тихия океан! Не напразно има и булевард с това име в Лос Анжелес - Sunset Bulevard! По него и по прочутата с бутиците си Rodeo Drive стигнахме до плажовете и увеселителния парк на Santa Monika.

И както в приказката за "Лягушка-путешественица" тук затворихме кръга на нашето околосветско пътешествие. Преди няколко години аз, майка ми и синът ми стояхме пак на брега на Тихия океан, но в Япония, недалече от Токио. Сега се наслаждавахме на залеза и се рахождахме по кейовете на Hermosa Beach и Manhatan Beach в Лос Анжелес. Въобще не сме мислели, че някога може да ни се случи такова нещо. Но, по Коледа стават чудеса...

И всички чудеса стават благодарение на приятелите. В Лос Анжелес, след почти 20-годишна раздяла, се срещнахме и гостувахме на семейството на нашето момиче - Кристина. Ние бяхме техния най-голям подарък за Коледа, а топлината и гостоприемството, с което те ни посрещнаха, беше най-големия подарък за нас. Колко е хубаво да видиш усмивките, радостта и искриците в очите на децата, когато отваряха подаръците от България... Как се гушкаха в скута на майка ми, все едно че това е тяхната баба... И да чуеш смесена българска и английска реч около празничната трапеза. Защото Тод е бил в България две години от Корпуса на мира и когато ни се обади каза на чист български: "Здравейте, аз съм Тод-Тошко". Те ни накараха да се почустваме у дома!

Това усещане имахме и в Новогодишната нощ, която прекарахме заедно с българи в центъра на Лас Вегас. Посрещнахме Новата година по традиция с български специалитети, баница с късмети, български песни и хора. Не пропуснахме дори речта на президента и химна в полунощ - също както в България. Българският дух беше навсякъде - у всички наши сънародници, които посетих в Щатите. Но никога няма да забравя думите на Бонка: "Тук, във Финкис, хората от пустинята правят рай, а в България хората превърнаха рая в пустиня".


към всички снимки > > >

към репортaжите на доц. д-р Дикова от Япония - 2006:  "Празнична импресия от Токио",  "България в Япония",  "Сакура - символът на Япония",
от Германия - 2008:  "Международен форум за изпитания на материали - testXpo 2008",
от Бахрейн - 2008:  "Кралство Бахрейн - кралство на петрола и на новите технологии",
от Малайзия - 2009:  "Малайзия - истинската Азия",
от Индия - 2010:  "Кога ще ги стигнем индийците?",
от Франция - 2010:  "До Париж и обратно - пътуване между стачките" и
от САЩ - 2012: "За бъдещето на нашите деца".

CastingArea - главна страница