Малайзия – истинската Азия

доц. д-р инж. Цанка Дикова, Медицински университет - Варна


Повечето от моите приятели предпочитат да пътуват на запад от България, било то до държавите в Западна Европа, било то до САЩ или Канада. Но по стечение на обстоятелствата аз обикновено пътувам на изток – като започнем от Киев, Москва, Сейнт Петерсбург и стигнем до Токио, Киото и Куала Лумпур. Трябва да ви кажа, че не съжалявам за това, напротив – посещавам наистина екзотични места и се срещам с култури, коренно различни от нашата, славянската. Така че, със сигурност мога да потвърдя, че Малайзия, макар и да не е разположена в сърцето на Азия, със своето население - смесицата от различни националности отразява духа и живота на истинската Азия.

Първото ми впечатление от Куала Лумпур бяха горещината и влажният въздух, когато излязохме от супер-модерното летище. И тук, както в Япония, се чудех защо се движим в насрещното движение, докато не видях насрещно движещите се коли по магистралата от дясната ни страна. Трябваше да се досетя още от мястото на шофьора, но бях твърде заета да оглеждам околната растителност. Беше ми много интересно дали големите масиви от палми с различна големина, но подредени в изключително прави редове, са диво растящи или посадени от човешка ръка. Надделя, обаче, второто мнение, след като попитахме шофьора. Много интересни бяха отводнителните канали – по всяко баирче, независимо дали земята се обработва или не, има по няколко, които се събират в най-ниската част и покрай шосето в по-големи, най-вероятно за предпазване от наводнения по време на поройните екваториални дъждове.

Имаме какво да научим от малайзийците и то не само в областта на мелиорацията, а и в строителството на сгради и пътища. За сградите няма да пиша, само ще спомена, че тук са построени кулите-близнаци Petronas, високи 452 метра, които до скоро са били най-високи в света, а сега са само на трето място. Покрай магистралата за Куала Лумпур усилено се строят затворени жилищни комплекси с еднотипни къщи или малки блокчета и едновременно се залесяват. Но най-силно впечатление ни направиха пътищата! Ние през цялото време не разбрахме дали сме на магистрала, дали на първокласен или на второкласен път. И не защото всичките са като междуселски път в България, а точно обратното: всичко е като магистрала – равно и гладко, с нов асфалт. За намаляване на скоростта при навлизане на всяко кръстовище има зебра с леки гърбици от самата настилка и всеки шофьор ще не ще се съобразява с това.

Куала Лумпур е столицата на Федерация Малайзия и е с население около 1,6 милиона, представляващо смесица от много националности. Основните от тях са малайци - 38%, китайци - 43% и индийци - 10%, изселили се тук през време на английската колонизация. Въпреки това голямо многообразие всички националности живеят в "мир и хармония" по думите на нашия гид. Основен език е малайският, но почти всички говорят и английски, който задължително се изучава в училище. Мнозинството от населението изповядва исляма, но има и други религии – хиндуизъм, будизъм, конфуцианство, християнство. В тази връзка много интересно е облеклото на жените-мюсюлманки. То отговаря на канона, но не е изцяло черно както е в Саудитска Арабия или Бахрейн. Малайзийската жена се облича многоцветно, но всички цветови съчетания са подбрани много добре и с вкус. Забрадката е като едно бижу, изработена от рязана бродерия или обсипана с мъниста, и представлява естествен завършек на тоалета.

Куала Лумпур е разположена на полуостров Малака. Градът води началото си от 1850 г. когато Raja Abdullah наема китайски работници и разработва на това място нови по-големи калаени мини. През Втората световна война е бил окупиран от японската армия. Но след това и особено след обявяването на независимостта на Малайзия през 1957 г. в Куала Лумпур започва модерното строителство. Сега това е един от най-модерните и динамично развиващи се градове не само в Малайзия, но и в цяла Азия. Той е икономически, бизнес и промишлен център на страната. Тук са разположени седалищата на редица чуждестранни и мултинационални компании в сферата на финансите и информационните технологии. В известните кули-близнаци Petronas, на всичките 90 етажа, се помещават офисите на големите петролни корпорации.

В Куала Лумпур се намират Парламентът на Малайзия и резиденцията на краля – Istana Negara. Кралят на Малайзия се избира на ротационен принцип за срок от 5 години само измежду султаните на деветте щата на Малая. Трябва да поясня, че Малайзия е федерална държава, състояща се от 13 щата на Федерация Малая, Саравак и Британски Северен Борнео, окончателно сформирана през периода 1963-1965 г. Тя е имала бурна история. От 16 до средата на 20 век е била последователно колонизирана от португалци, холандци и англичани, като последни са били японците през Втората световна война.

Тези интересни факти научихме по време на сравнително кратката полудневна екскурзия из столицата с много ерудиран и емоционален гид-индиец. Той ни запозна не само с историята, географията, политиката, флората и фауната на страната, но и със случки от живота на обикновените хора. Групата ни беше разнородна и по възраст и по националности. Имаше китайци, американци, англичани и за наша изненада и съсед от Сърбия. Ние случайно го разкрихме когато нашият гид ни запита имаме ли такива цветя и растения в България и докато си говорехме на български как да обясним, че имаме, но ги отглеждаме в къщи, мъжът до нас просто каза "да, в собу". И тогава разбрах, че дори и на екватора да си, трябва да внимаваш когато говориш на родния език. По време на разходката успяхме да се снимаме на фона на кулите Petronas, да се разходим покрай двореца на краля, да посетим историческия музей, да разгледаме фабрика за шоколад и мемориала на независимостта. Но за мене най-интересно беше посещението на фабрика за батик. Това не е просто занаят, а изкуство, чрез което се рисува върху копринен плат. Първо се нанасят мотивите с восък, а след това се покриват с бои, приготвени от естествени минерали. Всичко се изработва ръчно и в резултат се получават невероятно красиви картини с цветни мотиви и пейзажи. Екскурзията завърши на площад Merdeka Square, където съжителстват в мир и хармония старите сгради от края на 19 век и съвременните небостъргачи. На единия край е игрището за голф от началото на миналия век, а когато човек се обърне, на другия край може да види модерната архитектура на националната джамия Masjid Negara, чиито покрив има вид на полуразтворен чадър.

Недалеко от нея, само през улицата, се намира природният парк Perdana Lake Gardens с много езера и спокойни, тихи и извиващи се като змии алеи. Тук на 92 хектара са разположени различни паркове и градини – на елени, на пеперуди, на орхидеи, на хибискус (у нас е познат като китайска роза) и най-големия парк на птици в Югоизточна Азия. В него са събрани всички пернати видове, които могат да се срещнат в Малайзия. За да не излетят извън парка, той е покрит със специални мрежи. За съжаление не успяхме да видим птичките и пеперудите, защото беше започнало да гърми и да ръми, както всеки след обед тук. Но се разходихме из градините на орхидеите и хибискусите. Растителността е много екзотична. Както правех снимки на едно голямо дърво в централния парк изведнъж с голяма изненада открих, че това е фикус с множество въздушни корени, а дребните храсти около него са филодендрони. Вече и в нашите цветарски магазини има от тези представители. Но тук цикасите, палмите и бамбукът растат в градинките и парковете, а хибискусът е като нашите липи по тротоарите. Той е националното цвете на Малайзия и може да се срещне навсякъде и под всякаква форма, дори и като осветителни тела по електрическите стълбове. За да довършим картината на флората и фауната в Малайзия трябва да споменем и най-големия аквариум в света, под който има стъклен тунел с дължина 90 м. Човек се разхожда все едно че е под водата, а над главата му плуват акули, скатове, морски костенурки и ята от най-различни риби. Преживяването е невероятно!

Куала Лумпур е разположена на 3° северна ширина от екватора. Климатът тук е екваториален, често вали, а температурите са почти постоянни. Максималните са между 31-33 °С и никога не надвишават 37 °С, докато минималните са 22-23,5 °C и никога не падат под 19 °C. За нас, в края на октомври, това звучи много добре, но на обяд, когато пече слънце, става много горещо и постоянно търсиш да се скриеш на сянка. Добре, че магазините са без витрини, просто всичко е отворено и дори да няма климатици, то задължително има вентилатори, които раздвижват въздуха. Ако се движиш по границата на хипотетичната витрина на магазина усещаш живителния хлад. Така беше и в китайския квартал, известната Petaling Street, където може да се купи всичко – от сувенири и дрехи, до плодове и китайски храни. Само че наистина приготвени по китайски, а не с побългарен вкус - познаваше се просто по аромата, който се носеше навсякъде.

Имах чувството, че Куала Лумпур е може би най-големият търговски център, който съм виждала до сега. По всички улици е пълно с магазини, препълнени с разнообразни стоки, нещо като нашите битаци на Илиенци или в Димитровград. За всекиго има не по нещо, а по много неща. Човек едва се предвижва през върволицата от хора. Освен това тук има 66 - да, шестдесет и шест търговски мола! Разходихме се и в района Bukit Bintang, който по рекламите в интернет може да си съперничи само с Гинза в Токио, но моето мнение е, че е далече от нея. Там има минимум 10-ина мола. Ние влязохме в един и докато се разхождахме, разглеждахме и преминавахме от сектор в сектор, от етаж на етаж, се изгубихме. Добре, че имам тренинга от Япония и успяхме да излезем…, но на другия край на улицата. Там попаднахме пред един от най-красивите молове – Pavilion с фонтан във формата на цвят на хибискус пред входа, светещ с постоянно променящи се и преливащи цветове. Интересното тук е, че моловете са много диференцирани – има и много луксозни, има и заредени със стоки за всеки джоб. Почти до всеки голям хотел има и мол.

Куала Лумпур е много гъсто населен град, улиците са тесни и почти винаги има задръствания. За да се избегне трафика е построено метро с няколко линии, но то е над земята. И тук видяхме едно от техническите постижения на миналия век – монорелсов влак. Дори и на проф. Ставрев, с когото бяхме там, много му се искаше с един оглед и пътуване да дешифрира принципа на действие и конструктивно-технологичното изпълнение. Другият проблем – голямото количество автомобили е решен, според мене, по много прост и елементарен начин. В централната част на Куала Лумпур, където бяхме, повечето хотели, жилищни и офис-сгради са високи – минимум на 20 етажа. Вместо да се строят паркинги или подземни гаражи, първите 4-8 етажа, в зависимост от височината на сградата, са паркинг – лесно и просто!

Така беше и с хотела, в койте се проведе конференцията "Advances in Materials and Processing Technologies – AMPT 2009". Ние много се учудихме, че рецепцията е на 9 етаж и понеже българинът е неверник, първо проверихме какво има на долните етажи. След това обиколихме и разгледахме фоайето и лекционните зали и се озовахме пред регистрацията, която ни посрещна с мотото: "Malaysia-Truly Asia". Орагнизатор и домакин тази година беше International Islamic University Malaysia. Откраднах и една полезна идея – организационният комитет и секретариатът бяха облечени в много красиви, да ги наречем, униформи. Бяха лесно откриваеми и разпознаваеми за информация и много ефектни, особено жените. Изразих желание да се снимам заедно с тях и учудването ми бе голямо, когато председателят на организационния комитет, разбрал, че сме от България, ме попита: "А вы по русский говорите?". Оказа се, че Prof. Khan е завършил в Москва и все още си поддържа езика. Освен него и още двама професори бяха руски възпитаници, завършили предимно през 70-те и 80-те години на миналия век. Но и сега младите хора в Малайзия продължват да ходят да учат в Русия, основно медицина.

На тази конференция може да се каже, че бяхме вече известни. Срещнахме колеги, с които бяхме миналата година в Бахрейн. Конференцията е ежегодна и е под егидата на Prof. Hashmi, главен редактор на Journal of Materials Processing Technology. Тематиката е разнообразна и включва леене и заваряване, материали, процеси за обработване с отнемане на материал, обработка с концентрирани енергийни потоци (КЕП), нанотехнологии, повърхностни обработки, CAD-CAM и др. Във всички направления имаше интересни пленарни доклади, но нас ни интересуваха предимно обработките с КЕП и нанотехнологиите. Моето мнение е, че докладите в тези секции бяха на сравнително посредствено ниво. Ние имахме какво да покажем и успяхме да се представим добре. След заседанието в нашата секция останахме с колегите от Турция и Ирландия и почти до гала-вечерята обсъждахме научно-изследователските проблеми, като смело мога да кажа, че ние играехме водещата роля. Осъществихме много полезни контакти и получихме покана от колегите от Индия за участие в конференция в Калкута по приложение на лазери в машиностроенето.

Самата гала-вечеря ни впечатли със спектакъла от танци на всички националности на Малайзия. Това беше една чудна феерия от цветове и разнообразни ритми! Аз през цялото време снимах и дори забравих да вечерям! Споменавам тази част от конференцията, защото организаторите се бяха постарали да ни запознаят и с малайската кухня. През всичките дни успяхме да опитаме много от техните традиционни блюда. Първо с любопитство оглеждахме, питахме дали е сладко или солено и тогава пробвахме, защото имаше много непознати и екзотични неща. Но тази последователност установихме едва след като захапахме оризовите сладки заедно с обвивката от палмови листа. Добре, че не изядохме и декоративните кошнички!

Последния ден домакините организираха посещение на International Islamic University Malaysia. Унивеситетът е частен, но получава дотации и от държавата. Домакините ни запознаха със структурата и успехите на Инженерния факултет. Показаха ни учебните зали, лабораториите и работилниците. Въпреки че факултетът е създаден преди 15 години, вече има много завършили бакалаври и магистри и то не само по стандартните специалности – електроника, компютърни, комуникационни технологии и машинно инженерство, но и по новите – мехатроника, аеронавтика, биохимични и биотехнологии. Работилниците са много добре оборудвани с универсални металорежещи машини, цифрово-програмни машини, макети на двигатели на автомобили. Има дори и аеродинамичен тунел. Развиват се и нанотехнологиите, но в направление нанокомпозити и биотехнологии. За разработките си в последната област и за идеята си за получаване на нано-хидроксиапатит от черупки на яйца нашият домакин Prof.Sopyan е печелил няколко пъти наградата Eureka. Лабораториите са оборудвани с разнообразна апаратура за изследване свойствата на наноматериалите, включително и с атомно-силов микроскоп. Изследванията са свързани пряко с производството. Катедрата по Транспортна техника работи по договори с двата малайски автомобилни завода. А в катедрата по Материалознание се стремят да използват естествени материали, които се срещат в голямо количество в природата. По време на упражненията студентите правят ескперименти с композити от различни смоли и кокосови влакна. Обучението се извършва на английски език и има много чуждестранни студенти, дори и от Европа.

В Куала Лумпур могат да се видят едновременно и стара колониална архитектура и ново свръхмодерно строителство, традиционни занаяти и култура и високи технологии, хора от различни националности и екзотична флора и фауна. И всички те живеят в мир и хармония. Най-голяма заслуга за това имат правителствата от обявяване на независимостта на страната до сега, чиито девиз е изписан в Националния музей и гласи: People first, Performance now! Или казано с прости думи: хората на първо място, да работим днес.


към всички снимки > > >

към репортaжите на доц. д-р Дикова от Япония - 2006:  "Празнична импресия от Токио",  "България в Япония",  "Сакура - символът на Япония",
от Германия - 2008:  "Международен форум за изпитания на материали - testXpo 2008",
от Бахрейн - 2008:  "Кралство Бахрейн - кралство на петрола и на новите технологии",
от Индия - 2010:  "Кога ще ги стигнем индийците?",
от Франция - 2010:  "До Париж и обратно - пътуване между стачките"  и
от САЩ - 2012:  "По Коледа стават чудеса""За бъдещето на нашите деца".

CastingArea - главна страница