Празнична импресия от Токио, 2006

доц. д-р инж. Цанка Дикова, Медицински университет - Варна


Седя пред компютъра в моята стая и чета български вестник. Благодарение на развитието на технологиите имам възможност във всеки един момент да бъда близко до дома, въпреки че се намирам на хиляди километри - в страната на изгряващото слънце - Япония. За много хора Япония е не само далечна, но и непозната и различна, дори странна със своя начин на живот, култура и традиции. Но и тук хората празнуват Коледа, и тук посрещат Нова година - навсякъде цари празнично настроение.

Още от края на ноември се появяват новогодишни украси по улици, магазини и домове. Чувства се влиянието на западния стил, но примесен с японска изтънченост и изящество. Човек е заобиколен от феерия от багри, форми и светлини, но няма нищо излишно или крещящо. Дизайнерите като че ли се състезават и създават неповторим облик на отделните улици. Тяхната фантазия е сътворила невероятни неща - светещи елхи и движещи се елени по електрическите стълбове, висящи гирлянди от светлини и искрящи дървета по улиците и в парковете.

Магазините те посрещат с празнична витрина и елха пред входа. Младежи и девойки канят любезно и с усмивка хората да влязат вътре, а на излизане благодарят, за това, че сте посетили именно този магазин. Вътре звучат коледни песни и всеки щанд е аранжиран по собствен, неповторим начин. Сега е царството на подаръците и на много места има новогодишни намаления, които при някои стоки достигат и до 10 пъти. Празнично настроение струи отвсякъде - от искрящите витрини до усмивката и поклона на продавачката.

Традиционната японска украса на вратата на дома съжителства със светещо дръвче, венец и дядо Коледа по западен образец в миниатюрната градина. Тук няма решетки по прозорците, нито двойни метални врати и всеки човек от улицата може да се наслади на празничния кът.

В Япония Коледа се отбелязва през последните 10-15 години и обикновеният японец все още не може да я почувства като голям празник. Още повече, че тя е свързана с християнската религия - религия, която не е основна тук. По-важна е Новата година - официално тя настъпва на 1 януари, а не по лунния календар. Голямо щастие за японците е да посрещнат изгрева на слънцето в първия ден на Януари. А ако това е на фона на Фуджияма, тогава чувството е неописуемо.

Ние с моята руска приятелка Елена искахме да отбележим празниците по необикновен за нас начин и се помъчихме да съвместим славянските традиции с японската действителност.

На 24 декември по християнски обичай посетихме руския православен храм "Въскресение Христово", по-известен като "Николай до". Той е една от забележителностите на Токио и нито един местен екскурзовод не минава от тук без да обърне внимание на сградата с позеленял купол и различна архитектура. Тя е разположена на самия връх на хълма Суругадай в район Канда, заобиколена плътно от високи сгради в строг японски стил. По думите на Елена, храмът "Николай до" много прилича на Исакиевския събор в Санкт Петербург, само че липсват площадите около него. И тя не е далече от истината. Катедралната църква е построена през 1892 г. от англичанина Джошуа Кондер (1852-1920) по проект на петербургския архитект А.Щурупов (1815-1900). През 1923 г. зданието претърпява сериозни повреди при разрушително земетресение. Храмът е възстановен през 1929 г. от японския строител Синитиро Окада, който внася известни промени в първоначалния вид, но като цяло запазва замисъла на А.Щурупов. Катедралата е действаща и благодарение на отец Николай руската общност в района се събира заедно по празници и около руската трапеза и с руските песни се връща към своите корени.

След посещението на църквата заедно с Елена се отправихме към Гинза - известен търговски район в центъра на Токио. Пътуването с метрото си е в известна степен приключение, защото е много по-голямо от московското. Картата му прилича на многоцветна паяжина, с която далтонист едва ли би се справил. Метростанциите в центъра на града са с преходи към няколко линии и много изходи. Освен това до преди 10 години надписите са били само на японски и за сам чужденец е било много трудно. Сега на всяка станция има карти на района и указателни табели, а самите японци са изключително любезни и дори да не знаят английски, те правят всичко възможно за да ти помогнат и да те упътят. Станция Гинза има повече от 40 изхода, но без проблеми успяхме да намерим този, който води точно в центъра на улицата. Излизаш по невзрачни, тесни стълби и изведнъж се озоваваш в море от цветове, светлини и звуци - това е Гинза по Коледа. На нея са разположени магазини и центрове на световни фирми - Гучи, Шанел, Булгари, Картие и много други. Улицата е отворена за пешеходци през празничните и почивни дни. По двата тротоара има множество коледни елхи, звучи приятна музика, витрините са аранжирани с невероятна фантазия, дори стените на сградите са украсени с искрящи звезди и реклами. Навсякъде е пълно с хора и едва има място за уличния цигулар и за артиста-кукловод, които внасят неповторим колорит в празничната атмосфера. Точно в 17 часа улицата бе отворена за първите автомобили, дисциплинираните японци се прибраха на тротоара, но настроението и духът се запазиха.

За нас с Елена вечерта продължи с Коледен концерт на Ленинградската филхармония в залата на музей Бункамура, район Шибуя. Това е предимно район за младежи, пълен с дискотеки, интернет клубове и музикални магазини. Тук животът кипи денонощно. На площада пред станция Шибуя светофарите светват зелено едновременно, движението спира и тълпи от млади хора пресичат в четирите посоки и по диагонал. Силна музика в различен стил - диско, латино, рап, ехти отвсякъде и се смесва над множеството. Новогодишната украса допълва морето от светлинни реклами по стените на сградите и повишава празничното настроение.

Коледа - 25 декември отбелязахме в българска компания на остров Одайба. Усещането отново да говориш на родния си език след няколко месеца живот сред чужденци просто не може да се опише. Българите, предимно научни работници, преподаватели и студенти, които живеят в района, не са много и често се събират заедно. Към всеки от по-дълго пребиваващите може да се обърнеш за съвет и всеки ще се отзове. От няколко години е организиран и се поддържа специален сайт на българите в Япония с полезна информация за начина и условията на живот. Там може да се открият най-различни неща - от обява за събитие в посолството до рецепти от нашата кухня. Винаги е хубаво, когато знаеш, че не си сам в тази далечна страна, а на един час път от тебе има и други българи.

Нели и Пламен предложиха да се разходим из Одайба. Това е изкуствен остров, предназначен за отдих и развлечения. До него се стига по Моста на дъгата, дълъг 1,7 км, от който се открива невероятна гледка към Токио и океана. Почти една четвърт от територията му е покрита с паркове. Зеленината и пясъчните брегове на морския парк на Одайба силно контрастират със сградите и строежите в другите райони на Токио. Тук може да видите Ню Йорк и Париж на едно място - Статуята на свободата пред вас, а в далечината Айфеловата кула (Tokyo tower). Символ на Одайба е сградата на Фуджи ТВ с характерна и неповторима архитектура и обсерватория във вид на сфера. От разположения на около 100 м височина панорамен етаж пред посетителя се открива вълнуваща гледка към целия район, а в ясни дни може да се види дори и планината Фуджи. В източната част на острова се намира едно от най-големите Виенски колела в света с диаметър от 100 м и височина - 115 м. Да попаднеш там е изключително преживяване, особено вечер, когато цялото колело е залято в море от пулсиращи и играещи разноцветни светлини, а пред тебе е нощно Токио. Какъв по-хубав подарък може да получи човек за Коледа от този неповторим ден?

Оказва се, че Новогодишната нощ в Япония може да предложи също толкова силни положителни емоции. Елена е филолог и описва много образно нашите впечатления и преживявания от празника в Токио по следния начин:

Излязохме от къщи в 21 часа. Нямаше много хора в електричката, сигурно японците са отпътували още от сутринта. Ние тръгнахме за центъра на Токио, където, както ни казаха, ще има шоу от светлини. Никой не знаеше какво представлява това, така че отивахме към неизвестното.

В подлеза на станция Токио, в 23 часа, видяхме младежи, облечени в специални униформи, да носят табели с надписи на японски и стрелки. Спряхме за малко и наблюдавахме хората, които отиваха в посока на тези стрелки. След кратко колебание продължихме след тях.

Ручеите от хора на изхода на метрото се превърнаха в пълноводна река, която понесе и нас във вярната посока. Толкова много народ имаше, както едно време при нас на манифестация. Улиците бяха със специални заграждения, навсякъде стояха разпоредители и полицаи, всички говореха нещо с мегафони, ръкомахаха със светещи палки, а ние или вървяхме, или спирахме, командвани някъде от страни. Най-накрая ни доведоха до една широка улица, колкото Новий Арбат в Москва. Народът изпълни първо десния тротуар, после левия, а след това и самата улица. Стояхме така около 10 минути. Вече наближаваше дванадесет, а така и не знаехме какво ни очаква. Предположих, че ще има фойерверки, но тъй като наоколо бяхме заобиколени от небостъргачи и няма добра видимост, отхвърлихме тази идея. После помислихме, че сигурно ще включат лазерен лъч като на дискотеките или допълнителни светлини. Безполезно беше да гадаем и тъй като нямаше какво да правим, започнахме да разглеждаме заобикалящите ни хора. Около нас имаше основно младежи. Никой не се блъскаше, не напираше и не се опитваше да застане на по-удобно място! Никой не беше пиян и никой не носеше нито шампанско, нито дори бира! Но затова пък всички се фотографираха, смееха и разговаряха. На нас изобщо не обръщаха никакво внимание, въпреки че бяхме единствените европейци там.

Изведнъж осветлението на улицата изгасна, тълпата замлъкна и започна в хор да отброява последните секунди на старата година. И тук, пред всички нас, избухна небето над цялата улица! Народът ахна, и ние - заедно с него!

Такова нещо в своя живот аз никога не съм и сънувала!!!

От единия до другия край на широкия булевард ажурни арки с формата на короната на "Снежната кралица" поразяваха със своята фантастична красота. Те блестяха и се преливаха във всички цветове на дъгата, осветявайки всичко около себе си. Стана светло като през деня, зазвуча чудна музика и ние се потопихме в морето от светлини.

Някога, през моето детство, прочетох в една приказка, че човек, който може да мине под арката на дъгата, ще бъде необикновено щастлив. Много пъти аз, вече възрастна жена, исках това да се случи и ето, че сега изпитах това чувство!
Аз минах под дъгата на моята приказка.

Ние бавно се движехме, наслаждавахме се на фантазията на дизайнерите и художниците, "короните" бяха от красиви, по-красиви, а душата ни просто замираше от възторг. Хората се спираха, правеха снимки и се радваха като деца.

Но всяко нещо има своя край. Улицата свърши, ние завихме на ляво и се оказахме в не по-малко интересно място - тук Новата година вече "пееше, танцуваше и се веселеше". Всички ресторанти и кафенета бяха препълнени, звучеше съвсем друга мизика. На улицата имаше изнесени маси с всевъзможни закуски - от супи до обикновени сандвичи и всеки се надпреварва да те кани да опиташ от вкусната храна. Хората, вече поизмръзнали, се наредиха на опашка за гореща супа, а до масата с вино и шампанско рядко се приближаваха японци и единични чужденци. Ние взехме само по чаша шампанско, вдигнахме тост по наш, славянски обичай за щастие и късмет и продължихме да се разхождаме из нощния град.

В два часа през нощта решихме да се прибираме, защото ни чакаше дълъг път. Метрото работеше в празничната нощ, но на станция Шинджуку се оказа, че има влак едва в 5 часа, а този който тръгва след няколко минути се прибира в депото на две спирки от нашия град. Решихме все пак да пътуваме, а до в къщи се добрахме с такси - тук таксиметрите не удрят с "новогодишни цени" и връщат рестото до стотинка.

В пет сутрината бяхме вече на прага на родния дом. Пихме руски чай, завъртяхме българската баница с късмети и в седем посрещнахме изгрева на слънцето над Фуджияма по японски обичай...

кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване
към всички снимки от Япония > > >

към репортaжите на доц. д-р Дикова от Япония - 2006:  "България в Япония",  "Сакура - символът на Япония",
от Германия - 2008:  "Международен форум за изпитания на материали - testXpo 2008",
от Бахрейн - 2008:  "Кралство Бахрейн - кралство на петрола и на новите технологии",
от Малайзия - 2009:  "Малайзия - истинската Азия",
от Индия - 2010:  "Кога ще ги стигнем индийците?",
от Франция - 2010:  "До Париж и обратно - пътуване между стачките"  и
от САЩ - 2012:  "По Коледа стават чудеса""За бъдещето на нашите деца".

CastingArea - главна страница