България в Япония

доц. д-р инж. Цанка Дикова, Медицински университет - Варна


Тръгнах за страната на изгряващото слънце със самочувствие, което може да се сравни само с размерите на нашата родина в световен мащаб. Кой от японците ще знае къде са намира България?! Но още на летище Нарита бях приятно изненадана, когато митничарите започнаха като един да ми се кланят щом разтвориха паспорта ми и разбраха, че съм от града на Котоошу. Оказа се, че няма японец, който да не знае за България.

От 5 месеца съм на специализация в Университет Токай, префектура Канагава. Където и да отида - в Токио, Йокохама, Осака, Киото, и на всеки, на когото кажа, че съм от България, възкликва: "А-а, Котоошу, а жените добавят и "йогурто" (кисело мляко). Това са двете основни неща, с които японците свързват нашата Родина. И не се учудвам, че е така, защото във всеки магазин, от малкия квартален - до големия супермаркет, има богат избор от над 10 асортимента българско кисело мляко. Всичките са в оригинални опаковки, на които с големи букви пише "България". Може да се намери от обикновено кисело мляко, айран, нискомаслени и се стигне до различни видове плодови, включително и с цели късчета алое. Бях приятно изненадана, че вкусът им е същият като в България. За да поддържа високото качество на продукта производителят - фирма "Meiji" на всеки две седмици внася от страната ни "lactobacillus bulgaricus".

По-възрастните японци си спомнят за играта на нашия футболист №1 за всички времена - Христо Стоичков в отбора на Нагоя. За моя голяма изненада негов плакат стои все още в една от лабораториите на Университет Токай. Но в последните две години известността на България се дължи най-вече на състезателя по сумо Котоошу. Калоян Махлянов е познат на всички - на музикантите в театъра, на студенти, професори, дори продавачките в зряла възраст знаят за него. По телевизията пускат реклама, в която майка казва на детето си: "Яж, за да станеш като Котоошу". Обикновените японци не само се радват на успехите му, нещо повече - те го "обичат, защото е спокоен, уравновесен и симпатичен" по думите на моята приятелка Исезаки сан, а
проф. Обара споделя, че "държанието му е на истински японец и поражда уважение". Не скриват учудването и възхищението си когато кажа, че аз и Калоян Махлянов сме от един град. За тях е голяма чест да срещнат човек от града на Котоошу.

Калоян Махлянов е европеецът, издигнал се най-бързо в спорта сумо в Япония. В края на миналата година получи ранг "озеки"- втори в листата. Според анализ на състезанията, той се бори по древните японски правила и не хитрува като повечето чужденци. Сумо е много известен и любим на японците спорт. По време на големите двуседмични турнири през ноември и през януари, по телевизията редовно дават двубоите, а във вестниците почти всеки ден пишат за "Българина Котоошу". Как да не се гордееш с това?! В класацията за най-добри спортни постижения в Япония за годината беше включено и получаването на ранга "озеки" от Махлянов. По националната телевизия имаше предаване по този случай в навечерието на Коледа. Представяте ли си моята изненада и какво беше моето усещане, когато в святата за нас рождественска вечер аз видях моя Търновград и чух българска реч в интервю с родителите на Котоошу по японската телевизия!?

Почти същите чувства изпитах два месеца по-късно на 26-тата годишна среща на Обществото на лазерните физици в Япония, когато колега от моята секция на чист английски език ми отговори: "Аз съм от България" с тон, в който ясно личеше скептицизъм. Едва ли ще знае къде е тази страна!? След което пък съответно той застина от изненада на моето предложение да продължим да говорим на български. Така се оказа, че единствените чуждестранни представители на тази среща са от България. За нас поканата и участието в работата на конференцията е голямо признание и уважение от страна на нашите домакини - проф. Ямагучи от Университет Токай и проф. Обара от Университет Кейо.

Срещата се проведе в конферентния комплекс Соник сити, префектура Сайтама, недалече от Токио. През двата дни бяха изнесени около 300 доклада в 9 направления, отнасящи се както до фундаментални аспекти - динамика, моделиране, симулации, мониторинг и контрол на процесите, така и до индустриални приложения на различни типове лазери. Прави впечатление присъствието предимно на млади хора. Научните разработки се представяха от дипломанти и докторанти, председателите на секции - доценти и професори бяха на средна вазраст около 40 години, а заслужилите сенсеи следяха от задните редове работата на своите възпитаници. Всички заседания се проведоха при строга организация и ред. Времето се засичаше с хронометър и се даваше звуков сигнал 3 минути предварително, за край на презентацията и за край на разискванията. Този ред не отмина и пленарните доклади. По време на конференцията имаше изложба на производители на лазери, оптика и прибори. Основно вниманието беше насочено към микрообработките, производството на микродетайли и възли, получаване на наноструктури, лазерна спектроскопия. Изследваните материали включваха предимно сплави на Ti и Al, органични и неорганични полимери. От Fe-C сплави бяха представени само неръждаемите стомани. При експериментите основно са използвани femtosecond, excemier и YAG лазери. Изучава се влиянието на параметрите на лазерната обработка, а в по-малка степен е застъпена връзката микроструктура-свойства. По-голямата част от изследванията са приложни и са финансирани или са съвместни разработки на университети с производствени компании.

Същата тенденция в научно-изследователската работа се наблюдава и при колегите от Университет Дошиша в Киото и Институт по заваряване към Университета в Осака, където бях на посещение по покана на проф. Хирогаки и проф. Катаяма.

Университет Дошиша е създаден през 1875 г. и се намира в сърцето на Киото. Той се състои от три отделни кампуса и в него се обучават над 24 000 студенти. Основният кампус е разположен точно срещу Императорския дворец и не може да не се забележи поради множеството сгради с историческа и архитектурна стойност. Лабораторията по производствени системи и проектиране на проф. Хирогаки се намира в Кйотанабе. Тук човек вижда нещо, което рядко се среща в гъсто населената и урбанизирана Япония - един просторен кампус, разположен на невисок хълм, богат на природни красоти, който предлага всички условия за пълноценно обучение. Навсякъде е изключително чисто и по японски подредено. Сградите са по-скоро в западно-европейски готически стил и целият комплекс се различава коренно от съседните здания с традиционна архитектура. Последните изследвания на
проф. Хирогаки са свързани с разработване и усъвършенстване на мулти-функционален минимашинен център с вграден лазер за термообработка. Изработен е първият прототип, който, в сравнение с обикновен машинен център, показва по-добри показатели при обработване на минидетайли, предназначени за електрониката.

Научно-изследователският институт по заваряване към Университета в Осака е създаден първоначално като Изследователска лаборатория по заваряване през 1969 г., прераснала в институт през 1972 г., получил сегашното си название през май 1996 г. Повече от 30 години в него се извършват както фундаментални, така и приложни разработки. За този период той успява да се наложи като един от ключовите изследователски центрове по заваряване в света. Лабораторията на проф. Катаяма - Chemical and Biological Processing е част от Division of Materials Joining Mechanism. Тя се занимава с фундаментално изучаване на процесите на присъединяване, модифициране и отнемане на повърхността чрез използване на фотонна, термична, химична и биологична енергия. Механизмите на свързване и образуване на неплътности при лазерно или дъгово заваряване се наблюдават чрез високоскоростна камера и измервания с оптични сензори или трансмисионна образна техника. За пръв път видях самия процес на лазерно стопяване и турболентното движение в стопената вана. Беше много впечатляващо! Основната цел на лабораторията на проф. Катаяма е да се формират основни познания за получаване на висококачествни заваръчни съединения.

И в Университет Дошиша и в Института по заваряване към университета в Осака бях посрещната дружески, топло, с уважение и нескрит интерес към нашата работа. Не усетих пренебрежение или отношение на превъзходство. Напротив - тук хората открито изразяват своето уважение, когато видят, че работиш, знаеш и можеш. Силно впечатление им направи връзката на разработките на нашата лаборатория с промишлеността, използването на софтуеър от най-ново поколение при конструиране и широкия кръг от познания, които дават учебните програми за инженерно образование. Не скриха удивлението си от степента на сложност и разнообразие на решените от нас проблеми, както и от многофункционалността на специалистите от колектива на лабораторията.

Оказа се, че по компетентност, знания и работа не отстъпваме на японците. Те самите го оценяват и канят известни български професори да изнасят лекции, научни работници да провеждат специализация в японски университети и институти, а за повечето наши студенти, завършили тук, не е трудно да започнат работа в японски компании. Не е ли време вече нашият труд да бъде признат и оценен по достойнство не само в Япония?! Не е ли време вече да получим нужното внимание и уважение и в собствената си страна?! Защо трябваше да отида чак в Япония, за да добия самочувствие, че съм българка?! И след като България е толкова известна в Япония, не е ли време вече тя да придобие популярност и в собствените си предели?!

кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване кликни за уголемяване
към всички снимки от Япония > > >

към репортaжите на доц. д-р Дикова от Япония - 2006:  "Празнична импресия от Токио",  "Сакура - символът на Япония",
от Германия - 2008:  "Международен форум за изпитания на материали - testXpo 2008",
от Бахрейн - 2008:  "Кралство Бахрейн - кралство на петрола и на новите технологии",
от Малайзия - 2009:  "Малайзия - истинската Азия",
от Индия - 2010:  "Кога ще ги стигнем индийците?",
от Франция - 2010:  "До Париж и обратно - пътуване между стачките"  и
от САЩ - 2012:  "По Коледа стават чудеса""За бъдещето на нашите деца".

CastingArea - главна страница