До Париж и обратно - пътуване между стачките

доц. д-р инж. Цанка Дикова, Медицински университет - Варна


2010 година се оказа много несигурна, що се отнася до пътуванията ми зад граница, но все пак имах голям късмет. Успях да се върна жива и здрава от Индия, за няколко часа не можах да излетя за Москва поради изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл (само какво име…) и най-накрая на косъм се върнах от Париж с единствения неанулиран полет за Букурещ поради националната стачка на французите.

Пътуването ми до френската столица се наложи поради поредното ми, вече за трети път, участие в големия международен машиностроителен конгрес "Advances in Materials and Processing Technologies 2010". Но аз възприемам участието ми в този конгрес, който всяка година се провежда в различна държава, не като задължение, а като възможност да представя нашите разработки пред специалисти от световна класа и повод да разгледам Париж и неговите потайности. Имайки предвид, че френската столица е център на европейската история и култура пристигнахме по-рано и имахме 4 свободни дни на разположение, които се оказаха крайно недостатъчни да разгледаме всичко. За това кратко време успяхме само дълго да се скитаме по улиците, по които са се разхождали тълпи народ, мускетари, крале и кралици и само леко да се докоснем до духа на Париж.

Неговия аромат и атмосфера усетихме още първата сутрин, в началото на нашата разходка, която започна от пазара. За разлика от България, където хората отиват на пазара, тук пазарът отива при хората. Той е разположен направо на широкия тротоар на една от главните улици. Сергиите представляват леки, лесно разглобяеми метални конструкции. Имаше най-различна стока: речна и океанска риба, морски дарове от рода на скариди, миди, стриди, сепии, калмари и октоподи; птици - не само пилета и кокошки, а и фазани и патици, които не бяха "леко охладени" и пълни с вода, а току-що заклани и още непочистени; плодове, зеленчуци и китайски стоки. Най-дълго се задържах на щандовете с млечни и месни продукти - французите са известни производители на пастети и специални видове сирена. Имаше и много сергии с готова храна, което ме учуди, защото при нас продажбата й на открито е забранена. Още тук забелязахме, че Франция е една интернационална държава - храните, които се предлагат са или питки от Иран и Мароко, или дюнери от Турция, или китайска храна!?

Така и не разбрахме кога и как се провежда пазара, защото на другия ден го нямаше. Но пък на по-другия пак се появи. Ние искахме да купим цветя на Елиз, нашата френска приятелка, но в 4 след обед вече разваляха пазара и нямаше нищо. Първо вървеше една група, която почистваше, след нея - група за демонтаж на конструкциите и най-накрая цялата площ се измиваше. До 6 вечерта вече нямаше и следа от пазара. Съвсем случайно от нашия приятел Евгений узнахме неговата тайна. Той е от Москва и се беше настанил в хотел от другата страна на площада. Случайно спомена, че и на тяхната улица сутрин има пазар, което много ни учуди. След като сравнихме датите и дните, се оказа, че когато на нашата улица няма пазар, то той се провежда на улицата от другата страна на площада. Хората просто знаят в кой ден от седмицата или на коя дата да пазаруват на тяхната улица.

Пътуването и престоя ни в Париж успяхме успешно да осъществим благодарение на нашите приятели Адам и Елиз, с които се запознахме във Варна при много комични обстоятелства. Адам ни посрещна на летище Бове (Beauvais на френски - ужасен правопис), което е на около 50 км северно от Париж и ни покани на другия ден на вечеря в къщи. Те живеят извън Париж, както той се изрази, в квартала Kremlin-Bicêtre, или Кремъл на български. Ние бяхме учудени защо не е в Париж, след като този квартал е на 4,5 км от неговия център. Тогава разбрахме, че Наполеон е определил границите, в които да се развива френската столица. Всичко, което е извън тях не е Париж, а неговите предградия. Домът на Адам и Елиз се намира в близост до болницата Bicêtre, която Наполеон използва за лечение на войниците, ранени в битката за Москва. Затова целият район носи името Kremlin-Bicêtre по аналогия с Московския Кремъл.

И тук се натъкваме на още едно различие с французите - те уважават своите традиции. В Париж има както цяло предградие с името "Кремъл", така и булевард и спирка на метрото с име "Сталинград". Ами то в Русия вече няма Сталинград, а Волгоград! На този булевард изгря моята звезда на певица. Адам и Елиз ни заведоха на фестивал на хоровата песен, организиран от анархистите в Париж. Това си беше едно сборище на много хора на различна възраст с еднакви интереси. Там се срещнахме с обикновените французи. Те са точно такива, каквито сме ги виждали във френските филми - с кепе и шал, с вино в ръка и димяща цигара в устата. Всеки беше дошъл тук да види своите приятели и да се повесели. Имаше издигната сцена, на която оркестър изпълняваше революционни песни от различни страни - Франция, Италия, Испания, Португалия. Всеки, който имаше желание, можеше да пее соло, а публиката го подкрепяше безрезервно и пееше заедно с него. Елиз, като разбра, че знам руски революционни песни, ме помоли да изпея някоя. Но до тогава аз само бях припявала в компанията на мои приятели и отказах. На тръгване оркестърът засвири "Катюша" и се оказа, че никой не знае думите, само ние - българите и докато се усетим се озовахме на сцената. Изпяхме песента на чист руски език, но в български вариант - само първия куплет, а на останалите показахме как се играе казачок. Беше много емоционално изживяване! Всички ни приеха много топло, пееха и свиркаха заедно с нас!

И на другия ден, след тези емоции, се потопихме в деловата атмосфера на конференцията. Повечето от половината участници се познавахме от предишните й издания - в Бахрейн и Куала Лумпур. Всеки показа над какво работи в момента. Прави впечатление връзката между отделните научни направления и индустрията в региона на участниците. Колегите от Саудитска Арабия и Персийския залив се занимават с изследване на процесите на заваряване и наваряване по различни методи и влиянието им върху корозионната устойчивост на материалите, с производство на различни видове покрития, в това число и нанопокрития, предимно за повишаване на корозионната устойчивост. Лазерните обработки - рязане, повърхностно стопяване, гравиране или закаляване се изучават от колективи от Турция, Ирландия, Индия. Имаше и много добри презентации за микро- и нанопокрития на материали за импланти и за тяхната биосъвместимост на изследователи от Полша и Япония. Много беше интересна срещата ни с членовете на организационния комитет на следващия конгрес, който ще се проведе в Истанбул. Аз тъкмо агитирах колегите от Индия и Иран да дойдат в Турция и да прескочат до Варна, а те ме гледаха от страни и се чудеха кой е иззел техните функции. Така се запознахме с баш организаторите от Университет Yildiz и обещахме да им доведем голяма група учени от комшулука.

Въпреки краткия ни престой, успяхме да разгледаме доста от забележителностите на Париж. Първия ден маршрутът ни включваше преход от площада на Бастилията през катедралата Нотр Дам до Лувъра. Тук където и да минеш, накъдето и да се обърнеш - всичко е история. С влизането ни в първата църква се върнахме 4 века назад - във времето на Луи XIV. Първият камък на красивата сграда на църквата Saint-Paul Saint-Luis е поставен през 1580 г., строежът продължава цели 60 години и на 9 май 1641 г. в присъствието на Краля и на кардинал Ришельо е извършено първото богослужение. Продължихме по Rue de Rivoli и не след дълго излязохме на площада пред внушителната катедрала Нотр Дам (Notre-Dame de Paris). Началото на нейния строеж е далече в ранното средновековие и е свързан с избирането на Париж за столица, а на площада пред катедралата една "бронзова звезда" с надпис "нулев километър" обозначава центъра на Франция. Катедралата Нотр Дам е символ на готическото изкуство. Тя е строена и реконструирана от дузина архитекти в продължение на седем века - от 12 в. до 19 в. Катедралата е свидетел как босият Saint Luis носи корона от тръни през 1239 г., на коронацията на Наполеон през 1804 г., на празнуването на освобождението на Париж през 1944 г. Когато влезеш вътре и се разхождаш в сумрака и тишината, докосваш се до реликвите, преминали през вековете, изпитваш почит и респект пред историята и внимаваш дори светкавицата на фотоапарата да не наруши бавния ход на времето. А отвън може да се изкачиш по 422-те стъпала до върха на катедралата и да изпиташ какво е усещал Квазимодо - героят на Виктор Юго или да се любуваш на гълъбите на площада.

По нашия път към Лувъра минахме покрай Палатата на правосъдието (Conciergerie), чиято сграда е била кралски дворец в средновековието. Тук са живели кралете преди да бъде построен Версай. Можете ли да си представите огромната зала, в която са се хранили две хиляди човека, а в кухните са жужали хиляди прислужници?! До 19 век Conciergerie e служила за затвор, където са прекарали последните си дни Мария-Антоанета и други известни личности особено през тъмните дни на Френската революция. Достатъчно е само да погледнеш архитектурата и външния вид на сградата за да изпиташ респект и да се досетиш за какво служи...

По време на нашата разходка непрекъснато пресичахме от единия на другия бряг на Сена по някой от 37-те моста. Всеки един е произведение на изкуството и архитектурата и предлага не само незабравими гледки към дневния и вечерен Париж, но и разказва легенди за крале, мускетари и битки. Pont Neuf е най-старият от тях, построен през далечната 1604 г. По неговите дъговидни арки е преминала почти цялата история на Париж.

Ето че съвсем неусетно стигнахме до Лувъра. И понеже влязохме през един от страничните входове, ние малко се объркахме докато намерим входа. Но Пирамидата беше нашия ориентир. Въпреки че имаше доста спорове за съвместяването на модернистичната архитектура с тази на Лувъра, Пирамидата много добре се вписва и изпълнява своите функции на главен вход, защото се намира в центъра на целия ансамбъл. За нас, като техници, беше много интересна самата рамкова конструкция и нейното окачане. При слизането ни, т.е. влизането в Лувъра, ние постоянно гледахме нагоре за да дешифрираме конструкцията и пропуснахме гишето с информация за да си вземем схема на музея. Това едва не ни коства пропускане на залата с Мона Лиза.

На приземния етаж попаднахме в парижките подземия и потайности и се запознахме с историята и построяването на Лувъра. Тук се съхраняват скулптури на древни култури - Египет, Гърция, Етруската цивилизация и Римската империя. В центъра на голяма зала на първия етаж, облята в слънчеви лъчи, стоеше статуята на Венера Милоска - символът за женска красота. Тук може да се видят още статуите на седналия Рамзес II, Амур и Психея и Умиращият роб на Микеланджело, а в централното фоайе към втория етаж гордо стои богинята на победите Нике. На втория и третия етажи е царството на живописта. Изложени са картини от периода XIII-XIX век на майстори от Испания, Италия, Франция, Германия, Холандия, Фландрия, Франция. Тук се намират най-известните произведения на великите Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рембранд. Изключено е при едно посещение човек да може да разгледа всичко. А ние разполагахме само с четири часа... Но успяхме да се насладим на загадъчната усмивка на Джокондата и да посетим покоите на Наполеон. Наистина Лувърът е събрал културата на света, но по богатство и пищност в интериора и екстериора отстъпва на Ермитажа в Санкт Петербург.

На другия ден нашата разходка продължи през градините Тюйлери към площад Конкорд. На този площад са гилотинирани Луи XVI, Мария-Антоанета, Дантон и Робеспиер. За да се охладят страстите на роялисти и революционери през 1836 г. тук е издигнат древен обелиск от Луксор - подарък от пашата на Египет. Той е висок 23 m, изработен е от розов мрамор и тежи 230 t. Неговото транспортиране продължава четири години. По думите на Адам е имало и втори подобен обелиск, който е превозван с кораб за Англия, но френската армада го е потопила и сега той се намира на дъното на Средиземно море.

Не успяхме да се насладим на красотата на площада заради започналия дъжд. Той ни принуди да побързаме за Шанз-Елизе (Champs Elysees). Но благодарение на него влизахме от магазин в магазин и се запознахме с последните тенденции в модата и козметиката. Няма по-труден избор от избора на оригинален френски парфюм в центъра на Париж!

Шанз-Елизе ни отведе направо до Триумфалната арка, построена през 1806-1836 г. в чест на победите на Великата армия на Наполеон и превърната в национален символ. От там се отправихме към другия символ на Париж - Айфеловата кула. Тя е проектирана и построена от Густав Айфел за Световното изложение през 1889 г. и по случай 100-годишнината на Френската революция. Издигната е за рекордно кратко време - 2 години, 2 месеца и 5 дена. Нейната височина е 324 m. Състои се от три етажа - първият - на 57 m, вторият - на 115 m, и третият - на 324 m. До тях може да се достигне с оригиналните, създадени от Г.Айфел, асансьори или по 704 стъпала до втория етаж. Ние се качихме само до там, но и това ми беше достатъчно, като се има предвид, че ме е страх от височините. Гледката, която се открива към всички посоки на Париж и завоите на Сена, наистина е вълнуваща! За разлика от Токио, където от Tokyo tower се вижда море от небостъргачи, тук от едната страна е Марсово поле, където са се упражнявали младите кадети от военното училище, а от другата - парка Трокадеро. На първия етаж в картини и филми е показана историята на строежа на кулата. Направо ми се зави свят като видях как работници-алпинисти с обезопасителни колани спокойно ходят по гредите и монтират или боядисват конструкцията. И сега за поддръжка кулата се боядисва на всеки 7 години, като за това се изразходват 60 t боя. На последния етаж е бил кабинетът на Г.Айфел. Сега това е музей с восъчни фигури, които пресъздават срещата му с Томас Едисон. Особено вълнуващо е вечер да видиш как Айфеловата кула заблестява с хилядите си светлини и лазерен лъч от нейния връх прорязва небето над Париж.

Отделихме и един ден за Монмартр. В миналото той е бил извън Париж и със своята смесица от артисти, млади жени, свободомислещи хора и народ от по-ниските съсловия е бил желано място за посещение. По-късно селището влиза в чертите на града, но животът в него продължава. Тук е пълно с пиано-барове, нощни клубове, концертни зали, кафе-театри, мюзик-холове и кабарета, съществуващи повече от сто години. Навремето хълмът Монмартр е бил осеян с вятърни мелници. Постепенно една след друга те биват закрити и само една от тях - Moulin de la Galette се превръща в популярен танцов салон. През 1889 г. е открит Moulin-Rouge, който запазва само екстериора на вятърната мелница. От тук тръгва прочутият френски Канкан и кариерата на много известни френски изпълнители - от Мистингет в далечната 1907 г. до Едит Пиаф, Ив Монтан, Шарл Азнавур в по-късни времена.

Нашата разходка започна от площад Пигал (Place Pigal), разгледахме историята в снимки на Moulin-Rouge и се изкачихме по стръмните стъпала до върха на хълма. Тук попаднахме в царството на художниците. Целият площад бе пълен с портретисти, графици, живописци. На 70 кв.м има 140 работни места, т.е. на 1 кв.м творят по 2 художника. Пространството около, зад и пред тях бе запълнено с кафенета, ресторанти и магазинчета. Масите и столовете бяха така ориентирани, че туристът да се наслаждава на гледката към площада. И до сега се чудя как на тези малки масички и столове човек може да се чувства комфортно, но тук по-важното е да се усети духът на Париж. И наистина е така - няма по-приятно нещо от това да се потопиш в артистичната атмосфера с чаша ароматно кафе.

После по тесните улички стигнахме до базиликата Sacre-Coeur. Тя е построена на най-високото място на хълма Монмартр между 1875 г. - 1914 г. Мястото е избрано не случайно - тук е обезглавен първият епископ на Париж - Saint Denis. Пред нея по каменните стълби и разкошния парк може отново да се върнеш в изходната точка - Place Pigal. Но ние все още сме на върха, на площада пред базиликата Sacre-Coeur, и целият Париж е в краката ни. Заобиколени сме от тълпа от хора, някои от които седят на стъпалата и пият бира, други с интерес следят жонгльора, кацнал на каменния парапет дали няма да падне, а мнозина като нас просто се наслаждават на гледката и си почиват. И от Айфеловата кула се вижда цял Париж, но тук усещането е друго. Докато Айфеловата кула е триумф на човешката мисъл и техниката, тук се чувства свободата на човешкия дух.

В Париж дори и гробищата са туристически и исторически забележителности. Много хора посещават Pere Lachese и гробищата на Монпарнас и Монмартр за да отдадат почит на велики поети, генерали, мислители, откриватели и на Дамата с камелиите. На всеки вход има схеми, по които човек лесно може да се ориентира и покрай статуите и малките параклиси да стигне до бюста на Роден и до паметниците на Александър Дюма, Зола, Дега, Стендал, Берлиоз, Саша Гитри и Далида.

Като научни работници не можеше да не отдадем заслужено внимание и на културните забележителности на Париж. Започнахме с Националния център за изкуство и култура Жорж Помпиду, който е посветен на съвременните творчески произведения в областта на изобразителното изкуство, архитектурата, дизайна, съвременния театър и кино. Самата сграда, построена в центъра на Париж през 1977 г., отговаря на предназначението си с модернистичната архитектура. Изградена от стъкло и стомана, с външни ескалатори, които се разположени на зигзаг и се движат в прозрачни тръби, тя прилича по-скоро на космически кораб. Тук се помещават най-големият в Европа музей на съвременното изкуство заедно с обществена библиотека, зали за спектакли и кино и институт за музикални изследвания.

На другия бряг на Сена отдалече може да се забележи Националната библиотека Франсоа Митеран, открита през 1996 г. В четири високи здания, по-скоро кули с формата на разтворени книги, се съхраняват книгите. Те са разположени на четирите края на площад с дървена настилка. По ескалатори в централната му част се слиза до голяма вътрешна градина, край която са разположени читалните зали. Най-интересни тук бяха съвременните електронни книги и автентичните глобуси от времето на великите географски открития.

И на края - Сорбоната. Нямаше как да не се фотографираме пред нея. С изненада разбрах, че La Sorbonne е име на сграда в Латинския квартал на Париж, която исторически е свързана с бившия Университет на Париж. То произлиза от College de Sorbonne, открит от Robert de Sorbon през далечната 1257 г. като един от първите колежи на един от най-старите университети в Европа през средновековието - Университета на Париж. През вековете наименованието Sorbonne се е използвало с различни значения, като от по-ново време обикновено се съвместява с историческия Университет на Париж. От 1970 г. този университет се разделя на 13 различни институции и само някои от тях се помещават в историческата сграда. За съжаление не успяхме да влезем вътре и да се потопим в академичната атмосфера, защото студентите, по младежки активни, вече се събираха за поредната стачка.

Тази стачка едва не ни попречи да се завърнем у дома. Защото когато французите обявят национална стачка, те не скандират само в центъра на Париж, а блокират транспорта по земя, въздух и вода. Едва не припаднах, когато разбрах, че всички полети от нашето летище са отменени и ме посъветваха по-добре да останем в града. Втори припадък щях да получа когато проверихме полетите и видяхме, че само нашият не е анулиран - истинско чудо! Глътка спокойствие и два часа път с буса докато попаднахме в центъра на стачката - камиони, които се движат бавно и задръстват движението по магистралата, хора с лозунги и мегафони, застанали на изходите към съседното градче... На 5 минути от летището сме и не можем да влезем - стачниците не пускат никого! Още малко и щях да помоля шофьора да слезем и пеша да отидем до там. Но той беше много опитен и по заобиколни пътища през съседните селца успя да ни закара до паркинга на летището.

Най-сетне самолетът излетя и към полунощ кацнахме в Букурещ - почти в Родината. С много вълнение, още на летището, разказах на Роксана за нашите перипетии на връщане, а тя само лаконично отговори: "Вчера и Букурещ беше блокиран от стачка". Така, само за няколко часа, успях много бързо да се върна от историята на Европа към реалността в Европа.


към всички снимки > > >

към репортaжите на доц. д-р Дикова от Япония - 2006:  "Празнична импресия от Токио",  "България в Япония",  "Сакура - символът на Япония",
от Германия - 2008:  "Международен форум за изпитания на материали - testXpo 2008",
от Бахрейн - 2008:  "Кралство Бахрейн - кралство на петрола и на новите технологии",
от Малайзия - 2009:  "Малайзия - истинската Азия",
от Индия - 2010:  "Кога ще ги стигнем индийците?" и
от САЩ - 2012:  "По Коледа стават чудеса""За бъдещето на нашите деца".

CastingArea - главна страница