За бъдещето на нашите деца доц. д-р инж. Цанка Дикова, Медицински университет - Варна За мене, като инженер, винаги е било трудно да изразявам чувствата си и да описвам емоционално моите преживявания. Но пътуването ми до Щатите, животът ми в един от най-големите американски градове и работата ми в един от най-престижните университети в света оставиха дълбоки следи в моето съзнанието. Посещението ми там, като Фулбрайтов стипендиант, ми помогна да се обогатя професионално, да се запозная с изключителни личности и да открия много нови приятели от различни националности. За един чужденец, стъпил за първи път в страната на неограничените възможности, много важни са първите впечатления. А те са свързани с топлото отношение на усмихнатата и много възпитана Бренда Скорник - нашия агент на недвижими имоти, която ни помогна да си намерим квартира в Хюстън. Тя не само ни показа апартаменти според нашите изисквания, но ни помогна и да попълним всичките необходими документи. А това, повярвайте ми, хич не е лесна работа! Като си представите, че тексасците говорят английски с най-ужасния акцент в целите Щати и трудностите стават на трета степен!!! Мога да сравня моето преживяване само със ситуацията на англичанин, учил с желание български на различни курсове и пуснат в района на Петрич-Гоце Делчев да се оправя сам!? Затова всичките съвети на Бренда за това къде и как да пазаруваме, кога и къде да се движим, се оказаха много ценни за нас. Когато разбра, че това е първото ни посещение в САЩ, тя организира малка разходка и ни показа най-големия медицински център в света - Texas Medical Center, университет Райс и улиците около него, застроени с много красиви сгради. Почти всички бяха украсени с големи фенери от тикви, а из въздуха се носеха вещици и духове - американците се готвеха да посрещнат Halloween. Същия топъл прием получих и от Fulbright Association в Хюстън. На третия ден от моето пристигане имаше сбирка на членовете и тяхната покана пътуваше към мене заедно с моя полет към Америка. Аз бях много изненадана, че асоциацията вече има информация за мене!? Можете ли да си представите: аз съм в съвсем непознат град, четвъртия по големина в САЩ и повече от 5 пъти по-голям от моята Варна?! Аз нямам кола, не съм добър шофьор, все още не знам как е организиран обществения транспорт, а на всичкото отгоре целият град е прорязан от магистрали... И при тази ситуация трябва да отида в центъра на Хюстън и да намеря мястото на събитието?! Изобщо не е възможно да се справя сама! Но благодарение на Ан Уеб, която дойде и ме взе от хотела, аз успях да участвам в срещата и да открия много нови приятели - Фулбрайтери от чужбина и Фулбрайтери - американци. Изключително силно впечатление ми направи фактът, че Фулбрайтерите си помагат взаимно. Много съм признателна на Ан и дъщеря й Елизабет, които ни помогнаха да се преместим в апартамента и да купим всичко необходимо. Дори и легло ни подсигуриха... Само човек, който е живял там, може да оцени този жест. Защото разстоянията в Америка са огромни... Американците не се движат пеша... Те използват своите автомобили и всичко е пригодено за този начин на живот. И още един важен факт - Fulbright Association всеки месец организира различни събития, на които можеш да намериш приятели от различни страни, да се докоснеш до реалния живот в Америка и да представиш културата на своята родина. През февруари Фулбрайтерите посетиха университет Райс по случай 100-годишния му юбилей. Въпреки че работя в него, и за мене беше интересно да науча много нови и интересни факти. Запознаха ни с образователната система и живота на студентите в 11-те колежа. Разгледахме библиотеката, осигуряваща електронен достъп до множество световни бази-данни. Посетихме Института за политически науки, основан от държавния секретар Джеймс Бейкър, в който са изнасяли лекции Бил Клинтън, Джордж Буш, Михаил Горбачов и други известни личности. През март бяхме изненадани с посещение на родеото в Хюстън - най-голямото в Щатите. На него идват каубои и фермери от всички краища на Тексас и съседните щати. Някои от тях пътуват с коне и фургони повече от седмица... Родеото се открива с парад в центъра на Хюстън и продължава 3 седмици. Тук може да се намери всичко - от шапките и ботушите на Тексаските каубои до индианските сувенири. Може да опитате хамбургери и ребърца на барбекю или да влезете в някой бар с летящи врати за да послушате кънтри музика. За най-малките - децата има организиран специален зоо-кът, в който те могат да си поиграят с малки агънца и да яздят понита. Наблизо до него е площадката с домашни птици, като видно място е отредено за пуйката - национален символ на Щатите. А през това време на специална арена се провеждат изложения на расови говеда от различни породи. Но най-големите емоции са на стадиона, където каубоите обяздват коне, най-добрите кочияши показват своите умения в надбягване с фургони и на края денят завършва с изпълнения на световни звезди от рода на Зи-Зи-Топ. По време на моя престой в университет Райс като Фулбрайтер, освен научната работа участвах и в различни събития, организирани от Отдела за чуждестранни студенти. Мисията на служителите от този отдел е да помагат на всички чужденци в университета при решаване на всекидневните им проблеми и те я изпълняват по възможно най-добрия начин. За да направят живота на студентите и специализантите по-интересен и пълноценен, те организират много социални програми, включващи семинари, срещи, състезания и дни на културата. Съвместната ни работа при организацията на някои от тях прерастна в много близко приятелство. Трябва да се отбележи, че чуждестранните студенти птредставляват около 20% от всички обучаващи се в университет Райс и идват от около 100 страни и региони. Към тях трябва да се прибавят и 683 чуждестранни лектори и изследователи за 2011 г. С изненада открих, че има и 9 студента от България - все пак Райс е частен университет и е с много високи такси! Всичко това показва, че чуждестранните студенти и специализанти в Райс са един истински "мост" между културите и персоналът на Отдела за чуждестранни студенти прави всичко възможно да построи една стабилна мулти-културна "сграда". Затова и на техния уеб-сайт има секция V.I.P., на която всеки от нас може да представи собствената си страна - история, география, култура и обичаи. Така, само с четене на тези пътеписи, човек може да пътешества по целия свят. В декемврийското издание за 2011 г. може да научите повече за древна България и най-вече за столицата на Второто българско царство - Велико Търново. Надявам се всеки да почувства славата на моята малка родина и красотата на моя роден град, защото аз вложих цялата си страст при писането на този репортаж. През февруари вложих същите чувства когато показвах на жени от различни националности какво е "мартеница" и как се прави. Това бе едно от най-вълнуващите събития! Беше невероятно да видиш как китайки, индийки, мексиканки, европейки усукват бели и червени конци и навързват пискюли или оформят "Пижо и Пенда"! А как пък само им произнасяха имената... На края всяка от тях занесе малко късче от България в своя дом. И бях много изненадана, когато на 1 март, по стара Българска традиция, офисът на Отдела за чуждестранни студенти в университет Райс, САЩ, беше окичен с мартеници с пожелание за здраве и късмет към новопристигащите чуждестранни студенти. Основната причина за моето посещение в Щатите, обаче, беше изследването ми по научен проект в областта на нанотехнологиите. Благодарение на стипендия Фулбрайт имах възможност да работя в един от най-престижните университети не само в САЩ, но и в света. Университет Райс (Rice University) е частен университет, открит през 1912 г. в Хюстън. През 2011 г. той се нарежда на 17-то място сред университетите в САЩ, а през 2010 г. заема 54-то в света. Известен е със своите научно-приложни програми в областта на нанотехнологиите, а за 2010 г. е на 1-во място в света в областта на изследванията по материалознание според Times Higher Education (THE). Аз бях на точното място за осъществяване на моя проект. Групата на моя домакин - проф. Пуликел Ажаян (Prof. Pulickel Ajayan) наброява повече от 50 човека: доктори, докторанти и студенти от 10 националности. Всички те работят върху синтеза и приложението на различни наноматериали - въглеродни нано-тръби, графен, структури от BN и др. Проф. Ажаян е бил част от екипа на японския проф. Иижима при откриване на въглеродните нано-тръби през осемдесетте години на миналия век. Той е един от първите учени, които са ги наблюдавали с трансмисионен електронен микроскоп (ТЕМ). Освен това има и записани два рекорда в книгата Гинес - за създаване на най-малката четка и на най-тъмния материал. Лабораториите са оборудвани със съвременна апаратура за синтез, а изследването на новите материали се извършва в специален отдел, разполагащ с техника от най-ново поколение: СЕМ, ТЕМ, атомно-силов микроскоп и др. Направо е удоволствие да работиш на такава апаратура... По тази причина университет Райс е мястото, където е открита третата полиморфна модификация на въглерода - "фулерена" от Richard Smalley, Robert Curl, James Heath, Sean O'Brian и Harold Kroto. "Фулерен" е всяка молекула с форма на куха сфера, елипсоид или тръба, състояща се изцяло от въглерод. Понеже сферичните фулерени имат формата на футболна топка, другото им име е "buckyballs". През 1996 г. Kroto, Curl и Smalley получават Нобелова награда за химия за тяхната роля в откриването на този клас молекули. Ако искате да научите повече за това откритие, достатъчно е да се разходите из алеите на университета и да прочетете на постерите цялата история на университет Райс от неговото откриване до сега. След това може да спрете на входа на Space Science and Technology Building и да си направите снимка до табелата, посветена на "Откриване на фулерените". Ако все пак се интересувате от повече подробности, може да ги намерите на третия етаж на Chemistry Department. Там в много научни статии, вестници и снимки са проследени събитията от самото откритие до получаването на Нобеловата награда. Ако имате щастие може дори да срещните и някои от Нобеловите лауреати, все още работещи в Райс. Аз бях дълбоко респектирана всеки път когато срещах един от откривателите на "фулерените"! Никога не съм мислела, че ще изследвам моите образци в отдела, където е направено това откритие! За мене беше голяма чест да работя в университета и в научната област на тези велики учени! Но най-вълнуващото събитие, в което участвах по време на моя престой в САЩ, беше семинара на Фулбрайтовите стипендианти в Бирмингам, организиран от International Services Council на Алабама. Той бе посветен на правата на човека и мина под надслова: "Human Rights: Building a Society that Protects Human Rights and Celebrates Ethnicity". Събрахме се Фулбрайтери от целия свят - повече от 75 човека, работещи в различни области и в университети и институции на различни щати. Посетихме музеи, исторически места, училища и домове на обикновени американци. Изслушахме много емоционални лекции, представени от известни лектори, сред които борци за правата на човека, сенатори и конгресмени. Аз никога не съм знаела преди това колко труден е бил животът на негрите до 70-те години на миналия век! Колко различен е бил в сравнение с този на белите хора: различни къщи - значително по-малки; различни църкви - доста по-бедни; различни училища - много по-скромни; дори различни места за сядане в автобуса: за негрите - в задната част! Черните не са имали право да посещават местата за бели. Дори чешмичките за вода са разделени на: "само за бели" и "само за черни". Но и без надписите над тях лесно може да се познае за кого са предназначени. Реално са съществували два паралелни свята... Аз само бях чувала в детството си за Ку Клукс Клан и за борбата на доктор Мартин Лутър Кинг за правата на негрите. Но за да се разбере и почувства каква е била действителността, човек трябва да посети музеите на Роза Паркс (Rosa Parks) в Монтгомери и Института за Граждански Права в Бирмингам (Birmingham Civil Rights Institute). Там, с много експонати и по интерактивен начин, са представени зараждането, развитието и борбите на движението за граждански права на цветнокожите. Оказва се, че и едно много просто, на пръв поглед, действие може да предизвика организиран протест, който по-късно прераства в мощно движение... Изморената, в края на работния ден, Роза Паркс просто не отстъпва мястото за бели на бяла жена в автобуса... За което е арестувана и задържана за една нощ. Но през това време се надига мощна вълна срещу автобусната компания в защита на правата на негрите. Протестите продължават повече от година, но накрая са увенчани с успех - първият в историята на движението за човешки права. Интересното е, че успях да се кача и да седна на мястото на Роза Паркс в оригиналния автобус, който сега е експонат в музея на Хенри Форд в Детройт. Но това е друга история... Следващото ни вълнуващо посещение беше в началното училище Seth Johnson School. Взехме участие в работата на ученици от четвърти клас. Децата бяха много развълнувани - може би за първи път виждаха чужденци от толкова много и различни страни и континенти... Те проявиха голям интерес към държавите, от които идваме: Индия, България, Таджикистан, Казахстан, Нигерия... Интересуваха се от всичко - географско положение, климат, флора и фауна, обичаи, песни и танци... Слушаха с широко отворени очи и възклицаваха високо всеки път, когато видеха интересни снимки или чуеха хубава музика по време на нашите презентации. Основната цел на семинара беше да събере заедно Фулбрайтови стипендианти от цял свят за да може да се създаде мрежа от професионалисти, които да обсъдят теми от глобално значение. Благодарение на изключително богатата програма и на отличната организация, семинарът в Бирмингам постигна своята мисия. Участието ни в него ни накара нас, Фулбрайтерите от цял свят, да разберем, че ако искаме децата ни да живеят в едно по-добро бъдеще, трябва да се борим от сега. И че нашата борба ще бъде успешна само ако обединим усилията си по целия свят! към всички снимки > > > към репортaжите на доц. д-р Дикова от Япония - 2006:  "Празнична импресия от Токио",  "България в Япония",  "Сакура - символът на Япония", от Германия - 2008:  "Международен форум за изпитания на материали - testXpo 2008", от Бахрейн - 2008:  "Кралство Бахрейн - кралство на петрола и на новите технологии", от Малайзия - 2009:  "Малайзия - истинската Азия", от Индия - 2010:  "Кога ще ги стигнем индийците?", от Франция - 2010:  "До Париж и обратно - пътуване между стачките" и от САЩ - 2012: "По Коледа стават чудеса". CastingArea - главна страница