2.4.6.6. Развитие на изследванията по износването Експерименталните изследвания и краткият анализ на резултатите обхванаха и решиха в желаната степен задачите за постигане на целта на разработката в тази нейна част. При това, с липсата на претенции за необикновен принос към каквото и да е - с прост подход, ползващ елементарна опитна уредба и рутинен математически апарат. От представената постановка на изследванията и възприетите в 2.4.1. ограничения се разбира, че тук беше обхваната само част от многофакторния процес на взаимодействие между моделната екипировка и формовъчната смес. От това произтичат следните няколко бележки за едно бъдeщо развитие на изследванията по износването на леярската моделна екипировка като цяло: въпреки че границата n не зависи от метода на формоване, тя и границата N задължително се отнасят за едно съвременно машинно изработване на леярските форми. Би било смешно да се прогнозира намаляване на размерите с 0,2 mm на някакъв модел, "разчукван" при изваждането му от ръчно или крачно "набитата" леярска форма, при което между модела и "пръстта" се оформя процеп от няколко милиметра, често зависещ и от количеството погълнат алкохол. Настрана от това, въпросът за износването на екипировката при различните методи за машинно изработване на леярските форми си остава открит. Даже, определеното въздействие на един от тях, изстрелването, при желание, може още да се детайлизира - в зависимост от налягането на изстрелване, диаметъра на изстрелващия отвор, разположението на моделите спрямо този отвор, вида на вентилацията и т.н. Кой е най-силно абразивно действащият метод на формоване, как влияят комбинираните методи на уплътняване на сместа и дали влиянието на различните начини на формоване върху износването на моделите влиза в рамките на точността на предложения тук подход, е проблем на бъдещи изследвания, и тук това не се разисква; същото е положението и при формовъчните смеси. Естествено, границата n, определена чрез изстрелване само на кварцов пясък, не зависи от вида и състава на сместа. За границата N, обаче, е възможно, влиянието да има някакво значение, което, ако някой някога поиска, може да изследва. Тогава ще се въведат и някакви корекционни коефициенти (ако те не влизат в рамките на точността), и нещата ще станат много точни. Друг е въпросът, дали ще се впечатли човек от практиката, че моделът му ще издържи вместо 1000, 1001 формования, при влажност на сместа с 0,5% по-висока от тази, използвана в тукашните изследвания. Примерно. Или ще падне бурен смях за тази точност. Не бива да се забравя все пак, че N е минимална граница, и за истинска радост на собствениците на леярни, техните пластмасови модели със сигурност ще я преминават при всякакъв състав на пясъчно-глинестите им смеси. Какво е положението при самовтвърдяващите се формовъчни смеси, определено е предмет на следващи във времето изследвания; бъдещата изследователска работа задължително трябва да обхване и износоустойчивостта на металната моделна екипировка. Затова, понастоящем се правят необходимите стъпки, съвместно с университет, извън България, да се обвържат предходни и течащи в момента при тях изследвания, с описаните накратко в тази разработка. Липсата на самозаблуждаващи претенции за изключителността на екипировката (пластмасови модели, метални модели и кокили), получена във вакуумирани пясъчни форми, отваря наистина интересни възможности за такова сътрудничество; ясно е също, че всяко едно бъдещо развитие на темата е свързано и с използването на богатите възможности на трибологията, където литературата е обширна, разполага се с богат теоретичен (математически) апарат и се използва модерна техника, както е характерно за всяка област на познанието в днешно време. Предполага се, че направените анализи и допълнения ще бъдат в полза на евентуалните коментари по темата, като не се изключват и други идеи, възможности, направления и т.н. за изследвания, които в рамките на тази разработка са били пропуснати. « « « предходна страница             съдържание             следваща страница » » »