II. Съдържание на дисертационната работа


1. Изработване на пластмасови модели във вакуумирани форми


Технологията произлиза от известния в леярското производство V-процес, като във вакуумираната форма се залива моделна смес (компаунд) вместо метал. Докато при леене на метал фолиото се стопява и формата се разхермертизира, при изработването на пластмасови модели фолиото и формата запазват своето първоначално състояние през целия технологичен процес. Течният компаунд умокря фолиото много добре, а готовият пластмасов модел се отделя лесно от него, защото липсва залепване. Поради близост с V-процеса, основната схема (фиг.1) на технологията не е патентована.


Фиг.1. Основна схема на технологията
а) обвиване с фолио; б) изваждане на модела-еталон; в) наливане на смес; г) изваждане на готовия пластмасов модел.
1-фолио; 2-нагревател; 3-модел-еталон;
4-вакуумкамера; 5-каса; 6-пясък; 7-вакуумирана форма; 8-компаунд; 9-пластмасов модел.
а)





б)





в)






г)



Възможните други решения са създадени от автора на настоящия материал, като повечето от оригиналните схеми са защитени с авторски свидетелства и патенти. Те се отнасят до изработването на вакуумирани форми, на модели и сърцеви кутии, както и до някои конструкции на необходимите подмоделни плочи, каси и вакуумиращи системи.

Сравненията с широко разпространената технология с използване на пластмасови форми са следните:
  • моделите, изработени във вакуумирани форми запазват положителните страни на пластмасовите модели, получени по традиционната технология - ниска цена, добра износоустойчивост, намалено прилепване на формовъчните смеси, химическа и водоустойчивост;
  • технологията с използване на вакуумирани форми превъзхожда изработването на модели по традиционната технология с повишената гъвкавост на производствения процес. Бързото изработване на няколко и повече на брой вакуумирани форми, позволява получаването на множество модели от един модел-еталон за минимално време. Така се решава всяка една нормална или спешно възникнала производствена необходимост от моделна екипировка;
  • използваните модели-еталони могат да бъдат и от материали с ниска якост, защото изваждането им от вакуумираната форма е безпроблемно;
  • пластмасовите модели не се термообработват, тъй като вакуумираната форма е податлива и не създава условия за възникване на напрежения в тях;
  • за осъществяване на технологията са необходими съоръжения и в този смисъл, най-лесно е нейното приложение в заводи с инсталации за производство на отливки по V-процеса;
  • технологията е зависима от енергийни източници и тук е в силно неизгодна позиция, спрямо традиционната схема;
  • необходимо е по-голямо внимание върху технологичния режим, отколкото при работа с постоянни форми, тъй като неправилното изработване на вакуумираната форма може да влоши сериозно размерната точност и грапавостта на повърхнината на моделите;
  • вакуумираната форма е еднократна и за разлика от постоянните пластмасови форми, не може да се транспортира и предлага за използване от други производители на екипировка, ако се наложи.
Всичко това показва, че двете технологии не бива да се противопоставят, а трябва да се използват съвместно, когато това е възможно, в зависимост от конкретната производствена необходимост.


« « « предходна страница             съдържание на дисертацията             следваща страница » » »