Георги Стойчев Ангелов (22 април 1930, с.Горна Василиса, Софийско - 1 януари 1993, София)
Завършва МЕИ-София през 1954, специалност общо машиностроене. Защитава дисертация (к.т.н.) на тема "Влияние на ултразвука и вибрациите върху структурообразуването при кристализацията и графитизацията на белия чугун", ВМЕИ-София, 1964, и докторска дисертация (д.т.н.) на тема "Влияние на ултразвука и вибрациите върху физикохимическите и леярските свойства на металите и кристализацията на отливките", ВМЕИ-София, 1978.
Асистент по металознание от 1954, доцент от 1967, професор от 1979. Основател и ръководител на направление "Леене на металите" към катедра МТМ, функционален декан към ВМЕИ-София, член на ФС на НТС и на СНС, председател на секция "Металолеене" към съюза по машиностроене.
Научна и преподавателска дейност в областта на технологията на машиностроителните материали, леенето на металите и леярските машини. Учебни издания: "Обзавеждане на леярни цехове" - 1971, "Ръководство за лабораторни упражнения по леене на металите", в съавторство - 1972, "Леене на металите" - 1973, "Приложение на ултразвука в промишлеността", в съавторство - 1975, "Съвременни методи за изработване на леярски сърца", в съавторство - 1975, "Машини и автоматизация на леярското производство" - 1983, "Вакуумно формоване", в съавторство - 1984, "Ръководство за курсово проектиране по технология на леярското производство", в съавторство - 1985, "Технология на леярското производство" - 1988.
Автор на множество публикации у нас и в чужбина. Учен със световна известност, авторитетен представител на нашата страна в CIATF (сега WFO-World Foundrymen Organization), организатор на единствения досега проведен в България (48-ми) Международен конгрес по леярство, Варна, 1981 г.
Един от хората, посветили се в изследването и внедряването в България на технологичния процес "Вакуумно формоване", със съществен принос в реализацията на различни инсталации за производство на моделна екипировка в наши предприятия.
