Изпитване на опън (съкратена версия) Д. Алипиев |
С изпитванията на якост се извлича информация за определени механични свойства на материалите, важни за по-нататъшното им използване при изработването на различни детайли, машини и съоръжения. Тъй като тестовете завършват най-често с разрушаване, нормално е при тях да се работи с пробни тела, а не с готовата продукция. Изпитването на опън се отнася към статичните методи, при които натоварващата сила се увеличава плавно до някаква стойност, когато става разрушаването. Пробното тяло (епруветката) има два края за захващане към изпитвателната машина и една работна зона, в която трябва да настъпи разрушаването. Тази зона е с начална (изчислителна) дължина Lo, mm, начален диаметър dо, mm, и начална площ на сечението So, mm². На снимката се вижда състоянието на епруветка от нисковъглеродна стомана, преди, по време на изпитването и след приключване на опита.
![]() В резултат на теста се снема индикаторна диаграма на опън, след което се определя разположението на нейната координатна система: натоварваща сила F, kN ¯ абсолютно удължение
![]() По-нататък се построява диаграма на условните напрежения (s) ¯ деформации (e) чрез извършването на елементарни пресмятания: si = Fi / So, MPa, и ei = ( ![]() От тази диаграма се дефинират следните граници: Rп - граница на пропорционалност, RЕ - граница на еластичност, ReH и ReL - горна и долна граница на провлачане, Rm - якост на опън, sU - разрушаващо напрежение. Очаквано е, че след тези действия се определят:
Литература и интернет
|