Изводи към втора част Към 2.2. Възможности за изработване на пластмасови модели във вакуумирани пясъчни форми 1. Моделите, изработени в еднократни вакуумирани форми запазват положителните страни на пластмасовите модели, получени в постоянни форми по традиционната технология - ниска цена и добри операционни характеристики, като износоустойчивост, намалено прилепване на формовъчните смеси, химическа и водоустойчивост. 2. Технологията с използване на вакуумирани форми превъзхожда изработването на модели по традиционната технология с повишената гъвкавост на производствения процес. Бързото изработване на няколко и повече на брой вакуумирани форми, позволява получаването на множество модели от един модел-еталон за минимално време. Така се решава една нормална или спешно възникнала производствена необходимост от моделна екипировка. 3. Използваните модели-еталони могат да бъдат от всякакъв моделен материал, защото изваждането им от вакуумираната форма е безпроблемно. 4. Пластмасовите модели не се термообработват, тъй като вакуумираната форма е податлива и не създава условия за възникване на напрежения в тях. 5. За осъществяване на технологията са необходими съоръжения и най-лесно би било нейното приложение в заводи с производство на отливки по V-процес. 6. Технологията е зависима от енергийни източници и тук е в силно неизгодна позиция, спрямо класическата. 7. Вакуумираната форма е еднократна и за разлика от постоянните пластмасови форми, не може да се транспортира и предлага за използване от други производители на екипировка, ако се наложи. 8. Двете технологии не бива да се противопоставят, а трябва да се използват съвместно, когато това е възможно, в зависимост от конкретната производствена необходимост. Към 2.3. Начални показатели на пластмасовите модели, получаващи се по време и непосредствено след тяхното изработване 1. При равни други условия, ъгълът на умокряне при използване на форми от класическата технология Qпф е по-голям от ъгъла на умокряне при работа с вакуумирани форми Qвф. Това произтича от различната грапавост на умокряната повърхнина. Подобреното умокряне на вакуумираната форма благоприятства получаването на плътен (с минимум въздушни включвания) повърхностен слой на изработваните в нея модели. 2. Грапавостта на повърхнината на епоксидните модели, получени във вакуумирани форми, очаквано расте с увеличаване на вакуума и на едрината на пясъка. При повечето от режимите на изработване на формата, грапавостта е по-малка от тази на образеца от класическата технология. При вакуум 0,4.105 Pa и пясъци и фракции 0,10-0,25 mm, моделите от вакуумираните форми са с по-малка грапавост и от модела-еталон. 3. Точността на моделите от вакуумираните форми се влияе значително от режимите на нейното изработване. От една страна, при статистическото обработване на данните за изменението на размери на експериментални пластмасови модели се постига с вероятност над 90% нормално разпределение с отклонения от симетрията и полегатостта на кривата на разпределение в допустимите граници. Но при неспазване на оптималните режими могат да се получат резултати, поставящи технологията в по-неизгодна позиция от традиционната схема. 4. Якостните свойства моделите зависят от вида, едрината и количеството на пълнителя, наличието на нишковидни материали и на обработването с вакуум. Те не зависят от вида на формата, в която се получават. Към 2.4. Изследвания за износването на пластмасовите модели 1. Избраната форма на пробните тела е подходяща и за трите различни по характер етапа на изследване на износването, и запазва възможността за връзка с резултатите, получени от други изследователи. 2. Предложената опитна уредба за въртене на пробни тела от различни материали в пясък не изисква постоянна намеса от страна на оператора, не замърсява околното пространство и при необходимост може бързо и лесно може да се състави и използва във всеки моделен цех. 3. Разделянето на съставите в три групи, в зависимост от вида на пълнителя и формата на зърната му, както и изборът на представителни състави, позволява значителното намаляване на обема на изследванията и коректната интерпретация на получените резултати. 4. Дефинираната гаранционна граница "n" на износоустойчивост, която не зависи от състава на формовъчните смеси и от начина на уплътняване, е полезна за производителите на моделна екипировка при поемането на гаранции за изработените от тях модели по време на експлоатацията им. 5. Дефинираната минимална граница на износоустойчивост "N" при работа с бентонитови формовъчни смеси има значение при установяване на времето за засилен контрол върху моделите, когато е възможно възникване на проблеми с качеството на изработваните форми и отливки. 6. До определените граници "n" и "N" се стига по-бавно от опитите с въртене на пробни тела в пясък, но веднъж получени, те служат за прогнозиране на износоустойчивостта на множество моделни материали. 7. Проверката на адекватност на изведените при изследванията регресионни уравнения за износоустойчивостта (полиноми от втора степен), направена с програмния продукт StatGraphics, показва, че при съответната степен нa свободa и ниво на значимост 0,01 уравненията имат съпоставимост с опитните резултати. 8. Проверката на точността на предложения подход (методика) е направена чрез сравнения между действително постигнатия брой изстрелвания от състав 1' (Araldit 404) от класическата технология и прогнозните изчисления за неговите граници "n" и "N". Прогнозата слабо превишава действителното състояние. Максимална разлика от около 10% се получава в началото и то за гаранционната граница "n", която задължително се преминава. При минималната износоустойчивост "N" разминаването между прогнозния и действителния брой формования е 0,5-6% и е напълно приемливо, защото разликата от няколкостотин формования при едно серийно производство на отливки надали би предизвикала съществени проблеми. 9. Сравненията между двете технологии е направено при въртенето в пясък. При всички състави, образците от вакуумираните форми превъзхождат тези от класическата технология по износоустойчивост средно с 4%, което тук се приема за несъществено. След високите стойности в началото, съотношенията постепенно намаляват до практически нищожния 1%. Това се дължи на установените различия при формирането на повърхностния слой и на различната начална грапавост. 10. Влиянието на вида, количеството и едрината на пълнителя върху износването на различните моделни състави е значително и получените зависимости могат да послужат като критерии при избора на компонентите в пластмасовия модел. 11. Получените данни могат да се отнесат до износването на леярските модели в производствени условия, като става възможно да се правят прогнози за износването (границите "n" и "N") на пластмасови модели с размери, попадащи в размерните редове на стандарти, за които различните класове на точност имат съответни допустими отклонения. Например, за EN 12890:2000, може да се определи износването на модели с размери до 4000 mm за неговите класове К1 до -2 mm и К2 до -3,2 mm. 12. Макроструктурният анализ за състоянието на работната повърхност на неизносени и износени пробни тела, както и количественият анализ за определяне на разпределението на компонентите на моделната смес в повърхностните слоеве позволяват визуалното пресъздаване на износването на пластмасовите модели. Визуализацията има спомагателни функции и не служи за преки измервания, но предлага готови елементи за създаването на модел (извън тази разработка) на общото взаимодействие между леярската форма и моделната екипировка. « « « предходна страница             съдържание             следваща страница » » »