Изводи към първа част Към 1.1. Тенденции за развитието на леярското производство и свързаните с тях възможности за приложение на пластмасовите модели 1. Преобладават прогнозите за растеж на леярското производство, като върхово равнище ще бъде постигнато през 2008 - 2009 г. (K.Kirgin). Отчита се че търсенето на отливки на световния пазар е достатъчно високо и стабилно, с увеличаващи се изисквания към тях. 2. При този растеж може да се очаква, че потребностите от разнообразна моделна екипировка от различни материали също ще нарастват. При диверсификацията на производството, вътрешната и външна конкуренция, преуспяващите фирми ще са тези, които са готови с изпреварващи идеи в областта на екипировката (М.Clifford). 3. Пластмасови модели, предимно на основата на епоксидна смола, се използват във всички страни с развито леярско производство от петдесетте години до днес. Те се прилагат при изработване на форми чрез различни методи на формоване и от различни смеси, като се изключат процесите, изискващи нагрята екипировка. Към 1.2. Обобщен преглед на литературните източници, отнасящи се до моделното производство 1. Анализът на литературните източници, издадени за близо половин век, показва, че настоящата разработка би се вместила в тях, като едно ново изследване в областта на моделното производство, а с доизграждането на някои познати вече решения - и като едно съвременно тяхно продължение. 2. Липсва информация за софтуер за прогнозиране на експлоатационните качества на леярските модели и една изчислителна програма, базирана на направените в дисертационната работа изследвания, би представлявала ново и практически полезно решение за ползване в леярското производство. Към 1.3. Аналитичен обзор и оценка на съществуващите методи за изработване на леярски пластмасови модели 1. От направения анализ на технологиите може да се твърди, че ще бъде актуално и полезно предлагането на технологична схема, която би запазила възможно най-много от положителните качества на "класическата" технология, заедно с намаляването или премахването на някои от нейните слабости. Към 1.4. Състояние на изследванията по износването на пластмасовите модели 1. Изследванията са предимно в периода 1975-1980 г. От 1988 г. насам се появяват разработки, в които се споменава най-вече броят на формованията, достигнат от едни или други леярски модели при работата им при конкретни промишлени условия (М.Welch, Boardman D, B.Geresy и др.). 2. Експлоатационната трайност на пластмасовите модели се определя в широки граници. H.Heine посочва стойности 20-30000 при пресоване, 1500-5000 при песъкометно формоване и 9-15000 при песъкострелно формоване. Руският стандарт 19505-74 регламентира между 25000 и 35000 при машинно формоване. J.Golding посочва 30-60000 формования за модели от полиуретанова смола, като не изяснява експлоатационните условия. Това разнообразие от данни произтича от множеството фактори, влияещи върху износването, както и от базирането върху различни изследователски постановки. 3. Разпространени са предимно лабораторните изпитвания. Опитите в промишлени условия се избягват (H.Heine, D.Haug, W.Stahlhacke). 4. Използваните пробни тела са с различна форма, някои са с конична част, други - във вид на дискове или имат призматична форма. 5. Изследва се промяна на маса, обем и размер. Отношението към опитите с отчитане на масата е противоречиво. Едни отхвърлят категорично този начин на работа, други, също така категорично, се позовават само на него. Това, всъщност, няма особено значение. Единственото нещо, което носи полза за производството, е проследяването на изменението на размерите и обвързването на това изменение със стандарт за точност, което се прави от W.Stahlhacke и от Комаров-Корнюшкин-Йоффе. 6. Износването се осъществява в пясък и по-рядко в контакт с формовъчни смеси. Експериментите с формовъчни смеси съответстват повече на производствените условия, но опитите се усложняват от необходимостта от уплътняване и се удължават от по-бавното износване. 7. По отношение на износването на полимерните материали с и без пълнители, съществуват сериозни противоречия. S.Helzer изнася данни за далеч по-добрата износоустойчивост на системите без пълнители, което се опровергава от резултатите, получени от другите автори (Ю.Кондратьев и др.). 8. В анализираните публикации не се отделя място за начина на формиране на повърхностния слой при изработването на пластмасовите модели. Това, вероятно, произтича от факта, че се ползва една и съща по вид негативна (пластмасова) форма, получена по "класическата" технология. « « « предходна страница             съдържание             следваща страница » » »